понеделник, 18 ноември 2013 г.

яз.Белмекен - хижа Белмекен - яз.Белмекен

 И тази година не пропускам да се кача на язовир Белмекен.Вече бях твърдо решен, че ще се прибера с прилична снимка от това място.Бях заредил главата с идеи, а и синоптиците ми обещаха хубаво време(да се разбира облачно и не много топло). Като цяло всичко изглеждаше много обещаващо. 




Още по обяд бяхме край язовира.До залеза имаше доста време и реших да го уплътня с едни малки приятели, които живеят в района.



Лалугерите тук са навсякъде.Само трябва да се поогледаш наоколо и ще видиш как се стрелкат насам-натам.Цялата земя е осеяна с дупки, които са разположени през няколко метра.Това им помага да се крият при придвижването.Само едно по-рязко движение или звук ги изпраща в техните укрития, от където излизането става много бавно и на етапи.Наложи се да снимам на ръчно фокусиране, защото дори звукът от автофокусната система на обектива ги плашеше и те се скриваха в дупките си преди да съм натиснал спусъка.




Малко по малко дойде време и за залеза.За съжаление следобед излезе силен вятър, който отнесе всички облаци.Позицията, която си бях запланувал не струваше, метнах се на колата и започнах да обикалям около язовира в търсене на ... и аз не знам какво.



В крайна сметка нищо не излезе.Все пак имах резервен вариант.Очертаваше се ясна нощ, а тук горе това означава много звезди и ясно различим Млечен път.




Реших да експериментирам с един малко нестандартен начин на снимане.Нещо което планувам от известно време.Жалко че не успях да си намеря предения план, който си представях, но все пак ето го и крайния резултат.



 Снимката е съставена от два кадъра на висока чувствителност, които впоследствие се сливат във Фотошоп.За изпълнението й ви е необходим светлосилен варио обектив, приличен фотоапарат(може дори да е от най-нисък клас, аз използвам точно такъв), статив, идеално ясно небе и да се намирате далеч от населени места.Правят се две снимки, като в моя случай те са с еднакви настройки: ISO3200 / 30s. / F2.8.При една от снимките по време на експонацията се променя фокусното разстояние на обектива, при което се образува "метеоритния дъжд".Сливането във Фотошоп за мен бе най-трудната работа, като след доста мъки и опити, накрая дори и не разбрах как го направих.Така и не ги научих тези слоеве и маски как работят :).Искаше ми се да направя и някоя друга серия със звездни следи, но вятъра беше прекалено силен, за да може статива да остане изправен.А и не ми оставаше много време за сън до изгрева, така че да си легна ми звучеше като супер идея.


 Изгрева посрещнах на един от върховете край язовира.Беше от изгревите, които от раз печелят наградата "най-глупав изгрев на годината" или поне се класират в топ 3.В такива моменти ме е особено яд, че вместо да си доспя се налага да правя някакви спринтови катерения в тъмницата.




Малко по-късно вече бяхме на пътеката за хижа Белмекен тръгваща от западния край на язовира.Разстоянието до хижата отнема около 2 часа и то с доста мързеливо ходене, както беше в нашия случай.Пътеката минава през най-ниските части между върховете Сиври чал, Равни чал и Белмекен от другата страна.Малко след Премката започва леко спускане и не след дълго се открива неповторима гледка към хижата и Равничалско езеро.




Хижата е със страхотна архитектура, изцяло от камък.Все още не е напълно възстановена след пожара, но въпреки това е много уютна, чая и бобът също бяха на ниво.




От хижата тръгва още една пътека, която се спуска надолу и се разделя в три посоки, към х.Венетица и гр.Долна баня, х.Гургулица или директната пътека към вили Костенец.Естествено на нас ни се налагаше да се върнем обратно,но се надявам следващия път да пристигна по някоя от тях.

Няма коментари:

Публикуване на коментар