неделя, 22 юни 2014 г.

Синеморец през пролетта - Залез край Скалите кораби

Колкото и да е странно продължавам да се навъртам около Корабите.Бях се заинатил, че ще си тръгна със снимка, която наистина да ми хареса, макар и това да ми коства всички залези и изгреви през следващите шест дни.




Пренебрегнах добре позната фронтална позиция, която и без това вече беше окупирана от други трима фотографи.Този път търсех нещо малко по-различно и интересно със странично падаща светлина.Идеята ми бе да тръгна от Корабите по водата движейки се по камъните и да стигна точно определено място, но прилива беше скрил местата за стъпване и нямаше начин да премина.Имах и резервен план, който веднага влезе в сила.За целта трябваше да си намеря най-безопасното място за слизане по скалите и вече бях долу.





Щракнах едва няколко кадъра, когато заваля, а хоризонта в посоката на залеза се запуши тотално.Леко изнервен от ситуацията реших да не си тръгвам и да си потърся място, където да се скрия.Все пак имах време до залеза и макар и малък, имаше шанс нещата да се раздвижат.




Успях да се набутам в една вдлъбнатина на скалите, където откарах малко над половин час, като от време на време се катерех по една скала, за да хвърля поглед на запад.При последното ми изкачване забелязах, че се отваря пролука и слънцето има шанс да пробие.Бързах да сляза и да си взема нещата, за което си платих с леко изкълчване и известни болки в коляното след удар в скалите. 




В крайна сметка бях на позиция точно на време за шоуто.За секунди сцената се промени и сякаш бях в рая на фотографите.Скалите се багреха в червени оттенъци, а небето се оглеждаше в спокойната вода.




Дъждът все още не бе напълно спрял и се налагаше да крия филтъра и челната леща от капките вода.Нещата се развиваха с всяка секунда и не можех да си позволя да спирам да снимам за да ги забърсвам.




Нашарените от последните слънчеви лъчи предни планове сякаш нямаха край, но обхождането им беше трудна задача.От дъжда скалите бяха станали много хлъзгави и си беше цяло майсторство да останеш изправен, да не говорим да се разхождаш наоколо.




Светлината започна да притихва.Започнах да експериментирам с различни обективи, филтри и апарати, след което лека по лека си прибрах нещата в раницата.Беше ми убягнало човешкото присъствие отгоре на скалите.Фотографите, които по-рано бяха в близост до Корабите се бяха изкачили горе и усилено снимаха в посока на залеза.Учудих се, снимат към мен при положение, че всичко интересно се случваше в обратната посока.Само че бях пропуснал поредното чудо за тази вечер, случващо се зад гърба ми.




Отново извадих техниката от раницата, а малко по-късно вече се бях прехвърлил от другата страна на Корабите.




Противно на моите очаквания гъстите облаци не успяха да погълнат светлината и небето се запали.Определено тази вечер ми връзваше на червено, което в случая ме устройваше напълно.





За последната снимка се върнах в близост до водата.Вече беше достатъчно тъмно и един градиент в комбинация с поляризатор ми дадоха малко над четири минути експозиция.



Определено подобаващо завършване на този ден.Оттук насетне вече Скалите Кораби преминават в заслужена почивка, а аз се съсредоточих към следващите запланувани кътчета в района.

Няма коментари:

Публикуване на коментар