Деветашко плато - Деветашка пещера, Крушунски водопади, пещера Стълбица и водопад Сувчарско пръскало

Тази година писането не ми върви.Някак не остава време, а и да си призная малко ме мързи :). От друга страна успях да открадна доста време за снимки, като се разписах с 4 излизания в Рила и 2 в Централен балкан.Успях да се добера и цели 3 пъти до Южното ни Черноморие.Снимките от тези пътувания се надявам да Ви поднеса в близките месеци тук в блога и на новата facebook страница.

Отлагах доста дълго това пътуване в Деветашкото плато и въпреки, че ми е пределно ясно, че тези места са трудни за снимане през почивни дни, се натресох именно по това време.В най-известния природен феномен Деветашка пещара, ми се наложи да си повися 3-4 часа, докато намеря пролука, в която автобусите изсипващи хората се разредят поне малко.Естествено това не доведе до пълната им липса и се наложи останалите да премахна в пост-обработката от снимките.

Много важно нещо, което може би е хубаво да знаете ако възнамерявате да посещавате тази пещера, е че тя има ограничения в достъпа от 1 юни до 31 юли заради размножителния период на прилепите.През този период е отворена за посетители само главната зала, която виждате на снимките.

След Деветашка пещера не подминахме и Крушунските водопади, които са съвсем близо в района.В интерес на истината не бях поразен от това място въпреки красотата му.Тълпите от хора, всичките тези заведения, сергии и застрояване убиват атмосферата тук.Вероятно в часовете преди осем сутринта енергията и самото място ще изглеждат съвсем различно и може би това е най-подходящото време ако искате да се насладите на истинската красотата на тези водопади.

За да снимаш тук е необходимо неистово търпение в изчакване на тълпите от хора, другата възможност е да си намериш място, което е недостъпно за туристите екипирани с джапанки и обувки на висок ток, които са реално около 90% от посетителите.

След Крушунските водопади времето вече бе напреднало и трябваше да се оглеждаме за място,  на което да разпънем палатката.Избрахме село Крамолин и археологически обект "Градът".Не знаех много за мястото, но знаех, че от върха в близост се открива гледка към яз.Стамболийски.Стори ми се приятно място за евентуален изгрев, което за съжаление не успяхме да открием.След доста лутане по местните черни пътища решихме, че е по-добре да си опитаме късмета другаде преди да се е стъмнило.След бърз преглед на картата решаваме да се отправим към яз.Стамболийски.Нямах никаква информация за този язовир иначе изобщо нямаше и да тръгна към него.Мястото съвсем не става за снимки, а както се оказа, да намериш място за палатка си е луд късмет.

Вече навъртахме сериозен километраж в района, а идеите се изчерпаха.Решихме да  преминем към плана за следващия ден.Върнахме се до село Кърпачево, след което продължихме по един от най-разбитите черни пътища, по които съм минавал някога.Вече по тъмно паркирах колата до входа на пещера Стълбица, където прекарахме нощта.  

"Пещера Стълбица"
 Основната зала на пещерата наподобява формата на летяща чиния.

Нощта бе тиха и спокойна, а утрото прекрасно.След лека закуска започнахме да събираме кураж за да влезнем и в самата пещера.Входа на пещерата се намира буквално насред нищото и представлява дупка в земята с диаметър около 5м.Докато се намираш в безкрайните поля и ниви, метална стълба те отвежда в дълбините на земята.Слънцето все още бе ниско и светлината постъпваща през малкия вход бе оскъдна.Единственото осветено място беше на няколко метра от самата стълба.За да се отдалечите от входа към същинската вътрешност на пещерата са необходими специална екипировка и доста смелост.

Останалата част от деня прекарахме в пътуване.За връщане обратно избрахме пътя през Беклемето и Подбалкански път.

Беклемето ни посрещна с надвиснала над балкана буря и пороен дъжд, който изчакахме да спре докато обядваме.

Живописните пътища на Троянски проход извисяващи се на 1565 метра н.в.

Дъжда спря, но времето не беше обещаващо.В плана ни остана единствено с.Христо Даново и Сувчарското пръскало сгушено в горите над него.Знаех че до водопада има път, така че решихме да рискуваме.Още с влизането в селото бях много скептично настроен за пътя до самия водопад.Пътищата в самото села са толкова окаяни, че не се сещам да виждал нещо по-зле от това и то в населено място.Малко след доста страшната циганска махала, (през която докато минаваш всички роми са вперили поглед в теб и единственото, на което се надяваш е да не ти угасне колата, докато си се заключил вътре и си затворил всички прозорци) се поема и по пътя за водопада.Който освен, че е почти толкова разбит, като този в селото е и затрупан от свлачища.Успяхме да стигнем с кола до някъде, което когато си направихме сметка е околко 2/3-ти от целия път.Никак не е малко, но определено трябва да сте си прежалили колата.

Направих едва няколко снимки и отново заваля.Успяхме да се скрием под една скала, където прекарахме около половин час докато дъжда отслабне.На връщане към колата дъжда отново се засили, появиха се и гръмотевици.Чувствах се доста неловко в с 3кг железен статив в ръка.В крайна сметка стигнахме точно навреме до колата, а бурята която последва бе потресаваща.