Източни Родопи - яз.Въча и Дяволския мост край Ардино част I

 Всяка година с наближаването на есента в главата ми няма нищо друго освен планове за Родопи.Тази година те бяха доста сериозни, като се има предвид времето, което бях отделил за това пътуване, спрямо местата за снимане.Четири дни, които включват шест обекта си е направо фантастично, ако очакваш да се прибереш и с качествен фото улов.

 Първоначално маршрутът ни минава през Централни Родопи в търсене на една локация, на която попаднах при проучването на района с Google карти.Черен път свързващ село Осиково с основния път минаващ край яз.Въча.Същият се оказа труден за откриване, а работещите на стената ме гледаха доста странно, когато поисках да ме упътят.В крайна сметка го открихме, но след направения опит се оказа невъзможен за преминаване, поне не и с моята кола.Минахме на план Б - село Осиково и връзване към пътя в горната му част.Тук беше доста по-лесно с упътването, всички знаеха къде искам да отида, но никой не вярваше, че ще успея с тази кола.В крайна сметка пътят се оказа проходим, ако изключим задирането на предна броня, радиатори и всички други възли намиращи се под автомобила.Все пак моята кола е достатъчно тренирана и за пореден път се постара да не ме изложи.Остана да мислим за връщането, което щеше да е значително по-трудна задача, но до тогава имаше достатъчно време, което да запълним с панорамните гледки от това прекрасно място.

 Залезът не бе особено продуктивен, но до някъде ме успокояваше това, че нямах очаквания за мястото.Реално дори не знаех каква гледка ме очаква тук горе.

 В интерес на истината, тя не е никак лоша и при малко по-различни условия, може да се получат интересни неща.Надморската височина на мястото не е малка и гледките са подобаващи във всички посоки.В случая това беше и мястото с най-истинската есен от всичко, което ми предстоеше през следващите дни.

 Първите лъчи на слънцето събуждат далечните склонове и плаващите в язовира къщи, които една след друга гасят нощното си осветление.

 Дойде и времето за събиране на смелост преди да поема обратно нагоре към с.Осиково.Вече знаех невралгичните участъци и единствените трудности бяха в самия край на пътя, но след 2-3 засилки и подробен оглед на настилката излязохме на твърда повърхност.След няколко метра установих, че колата отказва да работи на газ.Оказа се лека повреда, която успях да локализирам отстраня доста бързо.Всичко се дължеше на откачена кабелна обувка в следствие от друсаното по черния път.След това можехме да помислим за закуска и кафе, като бяха удостоени и от приятната компания на Бай Слави, с който се запознахме предния ден.Последва едно импровизирано бране на гъби, размяна на телефони и обещания за нови срещи.

На места по пътя есента е в разгара си

 Оттук насетне пътят ни продължава все по на изток.След като преценяваме, че времето е напреднало решаваме Чудните мостове да отпаднат от стегнатия график.Отправяме се директно към град Ардино и небезизвестният Дяволски мост.След Ардино пътят продължава по прясно асфалтирана отсечка през село Дядовци, стигайки до нещо като паркинг.Тук асфалтът свършва и пътят преминава в горски.След доста чудене и търсене на указателни табели, каквито липсваха решихме да поемем по самият път.Всъщност имаше огромна табела, на която пишеше колко милиона са усвоени за асфалтовия път, но явно не са останали 10-тина лева за табела оказваща къде води този път.Изминахме може би около километър губейки всякаква надежда.Обърнах колата и се върнах обратно.Реших че не може едно от най-сниманите места в България да е забутано на ....Бяхме отново на асфалтовия път в търсене на табели, пътеки, интернет или каквото и да е.Беше делничен ден и вече се свечеряваше, не разчитах на появата на хора, когато ненадейно се зададе кола идваща отдолу.В крайна сметка, черният път се оказа правилният, просто трябва малко повечко търпение и си там.И то навреме за залеза...
 

 Залез който никакъв го нямаше, но с малко повечко късмет се оказах на правилното място.Горната снимка определено осмисли тези два дни пътуване.

 След като се насладих и на перфектни отражения, които реката ми предостави, дойде ред да се насладя и на току-що приготвена порция спагети, чаша вино, всичко това естествено на свещи :)


 До изгрева ме делеше само една нощувка на това иначе красиво, но и доста страховито място, като се има предвид отдалечоността му от най-близкото населено място.Което от друга страна означава какви ли не животинки през нощта, които не преставаха да ровят и тропат по металния контейнер, който непредвидливо се намираше съвсем близо до нас.За капак на всичко през нощта валя три пъти.Или поне аз толкова пъти се събуждах и стоях буден чакайки да спре.Определено дъждът ме притесни най-много.Да те завали дъжд на това място и  да се налага да излезеш по калния и глинест път, си е доста притеснително.В крайна сметка на сутринта се оказа, че дъждът е бил доста по-слаб отколкото ми изглеждаше, а от облаците почти нямаше следа.
 

 За изгрева реших да търся гледни точки от обратната страна на моста, което ми изигра лоша шега.Не успях да намеря нищо интересно, а времето за връщане обратно ми отне и малкото приятна светлина.

Задоволих се с леко лилавите оттенъци на късния изгрев и сините тонове на идващия ден.

На сутринта отраженията не бяха така перфектни, както вечерните.Цялата река беше осеяна с някакви неидентифицирани за мен обекти, плуващи по течението, които при малко по дълги експозиции биха създали приятен ефект.За съжаление аз не можах да се възползвам.

След тази снимка остана да си намерим и някоя маса, на приятно и слънчево място и да се насладим на сутрешно кафе и закуска.

Следва втора част....

Можете да посетите и харесате моята Facebook станица , на която се старая да публикувам последните направени снимки, както и някои стари, които липсват в тук!

Южно Черноморие

Един перфектен изгрев, след една перфектна буря, която продължи през цялата нощ с неистови опити да изтръгне палатката ми от земята, в комбинация с традиционното за тази година количество проливен дъжд.

Тази година имах възможността да стигна до родното ни Черно море, цели три пъти.Като основно се съсредоточих върху добре познатите ми обекти в най-южните части.Горе-долу започвам оттам откъдето приключиха и пролетните ми приключения, а именно от фара край Ахтопол.Имах съвсем други намерения за тази сутрин, но бурята която се развихри предната вечер, предначерта бурно море и някой друг облак в небето.

Почти не мигнах през тази нощ.Сериозното количество дъжд и ураганният вятър, който разтърсваше палатката не ми даваха мира.Постоянно трябваше да правя ревизия за евентуални течове или проблем с въжетата, които очаквах да се предадат във всеки един момент.В крайна сметка всичко мина нормално.

Бурното море в комбинация със силния западен вятър ми даваше възможност да рисувам с разбиващите се пред мен вълни.Без този попътен вятър такава снимка би била невъзможна без риск да си повредите камерата.

Водата без проблеми заливаше скалата върху която се намирах, въпреки че тя е на около два метра над водата.В крайна сметка това не ме притесняваше особено, защото за да стигна до нея, вече бях мокър до над коленете.

Светлината тази сутрин се задържа прекалено дълго, което ми даде възможност да си поиграя и с вълните заливащи фара.

След това утро мога да кажа, че нещата леко ми потръгнаха, като изключим залезите, от които нищо не излизаше.За следващата сутрин заложих отново на сигурно.Скалите кораби никога не са ме предавали и почти винаги си щипвам по нещо по-така.

Реших да се заиграя с малко по-дълги експонации, но тъй като нямам неутрални филтри се наложи да снимам в по-ранните минути преди изгрева, когато светлината е малко по-оскъдна.Комбинацията поляризиращ филтър и неутрален градиент ми дадоха времена от по над две минути, които бяха достатъчни за лекото размазване на облаците, което исках да постигна.

Тази сутрин фотографите покрай скалите бяхме в повече.В един момент буквално нямаше къде да сложа статива без да преча или някой да пречи на мен.Реших да се преместя на позицията, която си намерих през пролетта.Естествено тук си бях сам и като бонус, най-интересните неща се случваха в моята посока.

След това утро времето се обърна против мен и четири дни снимка не видях.Направих опити от плажовете Липите, Силистар и Велека, но не излезе нищо смислено.Успях да се разпиша и с една нощна серия от Скалите кораби, но до момента не съм имал време да се занимая с нея.Остана ми една последна сутрин, която отредих на рибарското пристанище до Варвара.Място което отлагам от доста време.

Изгрева не предложи нищо особено като светлина, но пък облаците се раздвижиха порядъчно.

  Кейчетата сякаш са безбройни, като се имат предвид скромните размери на залива.

След като видях последната снимка ме хвана малко яд, че не обърнах внимание на тъмния пясък по-рано.Вече не беше останала светлина да измисля нещо интересно с него, така че го оставяме за следващия път,  когато надявам се да имам малко повече късмет и да не се прибирам само с три изгрева за цели десет дни.


Можете да посетите и харесате моята Facebook страница , на която се старая да публикувам последните направени снимки, както и някои стари, които липсват в тук!