Времето през деня беше с мен, слънцето не можеше да се покаже от никъде през плътните облаци, имах мека светлина и равномерно осветена сцена.
Малкото количество вода ми позволи да застана в средата на рекичката, точно както си го представях.
Щракнах няколко кадъра и въпреки, че вече не си усещах коленете от студеният камък реших да направя и няколко снимки за HDRI.
Нещо с HDR-а не се справям особено добре...
Тук изборът на гледни точки не е особено богат, може да застанеш срещу водопада или само от едната му страна, като в повечето случаи в кадър влизат метални и циментови огради.
След тази снимка си събрах нещата в раницата с идеята да си тръгвам.Оставих само фотоапарата за да щракна някой друг кадър по пътя на долу, когато съвсем случайно видях втория по-малък водопад и възможността да хвана и двата в кадър.Доста зор видях докато закрепя статива, така че да е от външната страна на една метална ограда, а и не трябваше нито той, нито аз да падаме във водата.
Вече бях готов да си тръгна, беше последната снимка която направих за деня и ще бъде последната снимка която ще публикувам за годината.Желая на всички късмет и здраве през идващата година, а на себе си пожелавам повече публикации и по-добри снимки.