Още по обяд бяхме край язовира.До залеза имаше доста време и реших да го уплътня с едни малки приятели, които живеят в района.
Лалугерите тук са навсякъде.Само трябва да се поогледаш наоколо и ще видиш как се стрелкат насам-натам.Цялата земя е осеяна с дупки, които са разположени през няколко метра.Това им помага да се крият при придвижването.Само едно по-рязко движение или звук ги изпраща в техните укрития, от където излизането става много бавно и на етапи.Наложи се да снимам на ръчно фокусиране, защото дори звукът от автофокусната система на обектива ги плашеше и те се скриваха в дупките си преди да съм натиснал спусъка.
Малко по малко дойде време и за залеза.За съжаление следобед излезе силен вятър, който отнесе всички облаци.Позицията, която си бях запланувал не струваше, метнах се на колата и започнах да обикалям около язовира в търсене на ... и аз не знам какво.
В крайна сметка нищо не излезе.Все пак имах резервен вариант.Очертаваше се ясна нощ, а тук горе това означава много звезди и ясно различим Млечен път.
Реших да експериментирам с един малко нестандартен начин на снимане.Нещо което планувам от известно време.Жалко че не успях да си намеря предения план, който си представях, но все пак ето го и крайния резултат.
Изгрева посрещнах на един от върховете край язовира.Беше от изгревите, които от раз печелят наградата "най-глупав изгрев на годината" или поне се класират в топ 3.В такива моменти ме е особено яд, че вместо да си доспя се налага да правя някакви спринтови катерения в тъмницата.
Малко по-късно вече бяхме на пътеката за хижа Белмекен тръгваща от западния край на язовира.Разстоянието до хижата отнема около 2 часа и то с доста мързеливо ходене, както беше в нашия случай.Пътеката минава през най-ниските части между върховете Сиври чал, Равни чал и Белмекен от другата страна.Малко след Премката започва леко спускане и не след дълго се открива неповторима гледка към хижата и Равничалско езеро.
Хижата е със страхотна архитектура, изцяло от камък.Все още не е напълно възстановена след пожара, но въпреки това е много уютна, чая и бобът също бяха на ниво.
От хижата тръгва още една пътека, която се спуска надолу и се разделя в три посоки, към х.Венетица и гр.Долна баня, х.Гургулица или директната пътека към вили Костенец.Естествено на нас ни се налагаше да се върнем обратно,но се надявам следващия път да пристигна по някоя от тях.