На заден се план се вижда Костенския водопад, а на преден по-малкия водопад Лицето (това е измислено от мен име) |
Както винаги започнах с любимата ми композиция от това място.Имах надежди за повечко вода, но и този път не успях да си бия рекорда от миналата година , когато се бе появила втора струя до основната.
След като приключих със снимането си тръгнах, като знаех че ми предстои утре да се върна отново.Прогнозите, които даваха синоптиците бяха за валежи над цялата страна.Какво по-хубаво от това?Но не предвидих само един факт, че дъжда може и да не спре през целия ден.Валежите започнаха малко преди 8 сутринта, а надеждите ми за внезапно спиране на дъжда се топяха с всеки изминал час.В крайна сметка реших, че няма да изпусна момента и спретнах един найлонов калъф за апарата.В 18:00 часа с последната светлина за деня пътувах към вили Костенец.
Не можете да си представите доволната ми физиономия, когато видях препълнената река от паркинга.Започнах да тичам нагоре към водопада сякаш водата ще свърши.
Бях задал предварително настройките на фотоапарата и през цялото време не знаех дали ще се прибера с нещо.Кадрирах през Live view, защото през найлона и визьора не се виждаше нищо.Готовите изображения изглеждаха размазани през найлоновия плик, в който бях сложил апарата.А с усилването на дъжда се засилиха и съмненията ми за падащите капки, които мислех, че ще се виждат на снимките.
Оказа се че капките не се виждат на нито една снимка.Сега това ми се струва като минус, защото кадрите щяха да имат друго излъчване, но тогава определено си представях, че ми съсипват снимките.
Водопадите Лицето и Костенски в цялата си прелест |
Определено днес успях да хвана момент, който дебна повече от година и най-накрая ще оставя водопада да си почине от мен, но със сигурност рано или късно ще се върна тук отново...