По стечение на обстоятелствата започвам годината там където я приключих, а именно на Костенски водопад.Още
предния път на тръгване ми се въртяха снежни сцени с ледени висулки в главата и предвид снежната обстановка в страната, нямах оправдание да пропусна.Пътят до горе беше изчистен което малко ме изненада, защото по това време повечето пътища в страната не бяха.Когато пристигнахме на паркинга и видях колко коли има си помислих, колко ли хора ще има на водопада.Оказа се, че няма никой.Преспите бяха толкова високи, а в комбинация с паднали дървета по пътеката и многото лед явно отказваха хората.Въпреки че водопада беше само за мен, изпитвах огромни трудности с гледните точки.Местата на които можеш да застана не ме удовлетворяваха, а там където ми се искаше беше много рисковано.Добре че не бях сам, а с Гери за да ме вразуми да не слизам върху камъните във водата.
За първи път снимам на сняг и освен с позицията, като се прибрах се оказа, че имам проблем и с експозицията :). Всички кадри бяха преекспонирани и с доста зор спасих няколко колкото за протокола.
В един момент дори зарязах статива.Просто нямаше място и за двама ни в тази теснотия.
Нещо не ми вървеше около водопада и реших да се разходим по пътя нагоре.Направи ми впечатление, че има много хора предвид времето и не почистените пътища към хижите.
Все по нагоре ставаше все по красиво и изобщо не ми се връщаше обратно, но не бяхме се подготвили за това.Нямахме нито вода, нито храна, но за сметка на това си носехме пластмасови шейни тип "гъзе" с които да се спуснем набързо по обратния път.
След неуспеха си покрай водопада и кратката разходка не можех да се примиря и да се прибера така.Решил да отделя и малко време на двата замръзнали язовира които се намират до пътя между град Костенец и село Костенец.
Отидохме на втори Костенски язовир, както го наричат местните.Многото сняг и силният вятър бяха навяли и затрупали леда и гледката съвсем не беше това което очаквах.
Искаше ми се да сляза по-близо до водата, но изобщо не можеше да се различи което е суша и кое вода от всичкия този сняг.След дървото и водното колело всички обекти за преден план се изчерпаха.Имаше доста дървета и заслони за риболов от другата страна, но вятъра беше толкова силен и се усещаше такъв студ, че изобщо не си и помислях да отида до там.
На тръгване към колата си направих и задължителната панорама за деня и продължих с мисълта за топла баня и чай.
