Тази публикация отново трябваше да е в тазгодишния стил, който съм захапал, но за да не показвам отново снимани вече места, реших да прекъсна хронологичния ред на публикациите...
От началото на годината намирането на време за снимки се оказа трудна задача и изобщо не ми се вярваше, но за една седмица излязох да снимам цели три пъти, два от които бяха на тази нива.
Снимки от първото идване няма, защото ги скрих в една папка на име Recycle Bin.Светлината тогава не предложи нищо, а и снимането с нова камера (и то безогледална) допълнително внесе доста трудности и брак в снимките.
Не, не съм сменил огледално рефлексната система, а и след
като вече съм изпробвал и двата типа системи, май не бих го направил
никога.Разликата е огромна и определено ми липсваше бързината и
лекотата, с която работя при огледално-рефлексния апарат.Постоянното бутане на носа във фотоапарата в търсене на визьор също е доста дразнещо, но предполагам с това се свиква.
От друга страна пък цветовете на Pentax K-01 ми допаднаха доста, но и условията си бяха просто чудни.
Залеза постепенно набираше светлина, но на фона на тези прекрасни
облаци определено очаквах нещо по-грандиозно.
Все пак имаше лека награда, но когато очакваш нещо определено, какво и да се случи все не е достатъчно.
Със скриването на слънцето настъпи момента на по-студените
цветове и дългите експонации.Опитах 45 минутна снимка, но се оказа, че доста съм надценил техниката или просто все още не сме се опознали както трябва :)
събота, 24 август 2013 г.
петък, 23 август 2013 г.
ЦПШ Мальовица - х.Мальовица - Втора тераса
Продължавам да не изневерявам на тазгодишния стил и отново се насочвам към добре познато място.Имахме планове за доста сериозен преход в Мальовишкия дял на Рила, който за съжаление не успяхме да изпълним.Времето беше крайно нестабилно и решихме да останем максимално близо до хижите.
Още от сутринта се заформиха сериозни дъждовни облаци, които постоянно ни притискаха, като преди да стигнем хижата дъжда беше пред нас, а малко над нея, зад нас.Все пак до момента ни се разминаваше.
Не бързахме за никъде, така че с по един чай и лека закуска, убихме повече от половин час на хижа Мальовица.След това тръгнахме нагоре към терасите, като още в самото начало продължихме по каменния сипей отдясно на главната пътека, защото реката бе изключително пълноводна и на места минаването беше рисково.
След първата тераса облаците се разкъсаха, но когато стигнахме до втората заваля лек дъжд, който ни върна обратно по пътеката надолу.
Докато слизахме си харесах тези бързеи и малки водопади по течението на реката.Със статива се настанихме на едно камъче, което едва ни събра и насред реката зачаках връх Мальовица да се появи изпод гъстите облаци.
Откарах може би около половин час на камъка, когато за секунди бях награден с лекия силует на върха.След това небето отново се запуши.Залез вероятно нямаше да има, така че бях готов да си тръгвам.
Абонамент за:
Публикации (Atom)