Продължавам да не изневерявам на тазгодишния стил и отново се насочвам към добре познато място.Имахме планове за доста сериозен преход в Мальовишкия дял на Рила, който за съжаление не успяхме да изпълним.Времето беше крайно нестабилно и решихме да останем максимално близо до хижите.
Още от сутринта се заформиха сериозни дъждовни облаци, които постоянно ни притискаха, като преди да стигнем хижата дъжда беше пред нас, а малко над нея, зад нас.Все пак до момента ни се разминаваше.
Не бързахме за никъде, така че с по един чай и лека закуска, убихме повече от половин час на хижа Мальовица.След това тръгнахме нагоре към терасите, като още в самото начало продължихме по каменния сипей отдясно на главната пътека, защото реката бе изключително пълноводна и на места минаването беше рисково.
След първата тераса облаците се разкъсаха, но когато стигнахме до втората заваля лек дъжд, който ни върна обратно по пътеката надолу.
Докато слизахме си харесах тези бързеи и малки водопади по течението на реката.Със статива се настанихме на едно камъче, което едва ни събра и насред реката зачаках връх Мальовица да се появи изпод гъстите облаци.
Откарах може би около половин час на камъка, когато за секунди бях награден с лекия силует на върха.След това небето отново се запуши.Залез вероятно нямаше да има, така че бях готов да си тръгвам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар