Тръгнах към Витоша още през нощта.Бях решил да се изкача на челник до връх Ушите през Голи връх и от там да снимам изгрева към Платото.Всичко изглеждаше перфектно.Докато не стигнах малко под Голи връх и опрях в една еднометрова навята преспа, след която стихваше вятъра.С преспата се справих, но след това започна интересното.С всяка следваща крачка започнах да затъвам до под кръста, докато бурен вятър ме блъскаше в лицето.Малко под върха вятъра стана ураганен и това ми реши проблемите със затъването, защото горния слой на снега бе замръзнал.С доста зор в полулегнало положение изваждах през малко отворените ципове на раницата апарата, филтрите и държача.Въпреки това раницата се напълни доволно със сняг, а от цялото това мотане апарата заприлича на снежна топка монтирана на статив.Отделно обектива изкара 3-4 снимки, след което замръзна.Реших да се върна обратно в ниското и да обмисля по-добре нещата.Не ми се рискуваше да си повредя техниката, макар че нещата отиваха натам.
Слязох в ниското на завет, почистих апарата и смених обектива.Още беше сравнително тъмно. Доста изнервен започнах да обикалям наоколо и да снимам.Залъгвах се, че стават страшни кадри и ще си намеря нещо готино за снимане.Но в същото това време виждах, че изгрева който се заформя ще бъде покъртителен, а аз щях да го пропусна между дърветата без да хвана нищичко от него.Премислих набързо нещата и реших да сложа на апарата най-евтиния ръчнофокусен обектив, който носех.Затворих раницата и със статив в едната ръка и апарата скрит зад гърба ми в другата, тръгнах отново нагоре.Този път поривите на вятъра бяха още по-силни, а това, че опитвах да тичам за да хвана светлината ме остави без въздух.За съжаление не успях да стигна на време и най-хубавата светлина я изпуснах докато катеря.
След като направих горната снимка, слънцето започна да се показва и да обагря в кърваво червено отвявания сняг от Резените.От мястото на което се намирах нямах добра видимост.
Отвятия от върховете сняг и гънещите се от силата на урагана дървета, дават най-ясна представа, за условията в които се намирах |
Слънцето се показа и за пореден път промени пейзажа.Оттенъците на реещия се сняг над земята се меняха с всяка секунда, докато облаците не засенчиха светлината и всичко угасна.
След като си намерих раницата, която се разхождаше наоколо, бях готов да се връщам обратно.
Вятъра продължаваше да се втурва надолу, към мястото от което дойдох |
На момента имах леки съмнения, че от снимките едва ли ще излезе нещо.Нямаше как да ги прегледам, защото не исках да включвам апарата преди да поизсъхне.Бях напред с времето, защото не бях ходил до връх Ушите и реших да спасявам деня на Боянски водопад.
Идвал съм да снимам този водопад ... не знам, три или четири пъти, както и сега на снимките все им липсва нещо.Което ме амбицира и се надявам до края на годината да си разчистя сметките с него.