Язовир Доспат и Каньона на водопадите

Пътуването ни в Родопи продължаваше, но не по план, защото такъв нямаше.Тук може да караш безцелно и където и да спреш няма да сбъркаш.Красивата природа е навсякъде.Спускахме по пътя към Доспат, а слънцето вече пробиваше между дърветата и огряваше замръзналите ливади.Оставаше само да си намерим някоя слънчева чешмичка, на която да се освежим.Тук чешми бол, но на слънце, трудна работа.Дори на места има по две.Една отляво и една отдясно на пътя.Винаги съм казвал, че като пътуваш и чешмите започнат да стават повече от пътните знаци и табели, значи сте в Родопи.Мястото на което чешмите нямат кранчета.

Гледката от това място над язовир Доспат винаги си е заслужавала.А тази сутрин още повече.За съжаление светлината не бе особено приятна, но направих някоя друга снимка.

На влизане в града спряхме на място с гледка към язовира.Имаше и кафе автомат :). Извадихме картата и набързо начертахме маршрут.Решихме да пътуваме до село Мугла и там да пренощуваме.Харесахме си един пряк път, тръгващ от Триградското ждрело малко преди с.Гьоврен, преминаващ директно през гората.Имаше го на картата, а GPS-а също го намираше.За всеки случай питахме и един местен, който ни увери, че пътя е супер.Много щастливи, че ще спестим над 30 километра се отправихме натам.След Тешел се отправихме нагоре по ждрелото, а GPS-а искаше да завия наляво.Но на ляво означаваше да се хвърля в реката.Прегледахме още веднъж и двете хартиени пътни карти, навсякъде дава, че има път и то асфалтов.Започнахме едно лутане и питане на всеки срещнат.Едни казваха, че има път, но трябва да се качим до Гьоврен.А други след като им кажем, че не намираме пътя, отговаряха с думите "и по-добре че не сте го намерили".Както и да е, примирихме се и газ по пътя към Смолян, а след това Мугла.

В Смолян пък докато пазарувахме преди да тръгнем към с.Мугла, съвсем на майтап си намерихме сравнително евтин хотел и решихме да не рискуваше с Мугла.Реално ние търсехме място с баня и топла вода.Друго не ни интересуваше, а в малките населени места топлата вода не е това, което се очаква.Винаги е твърде топла за пиене и твърде студена за къпане.

Без да губим време, след като разтоварихме багажа и метнахме по един душ се отправихме към Каньона на водопадите.

Бях малко скептично настроен към тази пътека, но след като стигнах най-големият от водопадите Орфей, бях щастлив като дете на Коледа.

Направих и тази панорамна снимка от 3 кадъра, която за нищо не става.Все пак я оставих заради присъствието на Гери в кадър.Само така може да се добие представа за висичината на водопада.

Когато видях и следващите няколко водопада, вече знаех със сигурност, че ще се идва пак на пролет.

Иска ми се да видя тези корита изпълнени с бушуваща вода.

Гледките от високите части към "каньона" също не са за подценяване.

Цялата пътека е осеяна с подобни стъпала и дървени мостчета.Без които достъпа е почти невъзможен.Аз определено си падам по преминаване през тях, но някои хора изпитват панически ужас.За съжаление в началото на пътеката има табела, на която пише, че съоръженията не се
поддържат и преминаването е опасно.Надявам се за в бъдеще това да се промени.