Водопад Скаловитец е още едно от местата, на които продължавам да се връщам често.Вече почти две години се дебнем с пълноводието в Скаловитско дере, което все ми убягва.Ако не ме лъже паметта само от началото на тази година съм тук за трети път.
Определено този път идването си заслужаваше.Условията бяха коренно различни от това което бях виждал досега, дори и от предното ми посещение, което беше едва две седмици по-рано.Тук не е лошо да вметна, че действията се развиваха около великденските празници, които всъщност бяха доста отдавна, но мързелът в последно време май ми е в повече и изостанах доста.
Както обикновено пристигнах рано сутринта, по това време светлината е най-приятна, а и липсата на други хора е голям плюс.
Височината на водопада е около 20 метра, като втория пад е най-висок, а когато има вода и най-красив.
За добиването на по-ясна представа за мащабите на мястото реших да се включа в кадъра.Качих се на второто стъпало, но се оказа, че там съм твърде далече за да задействам дистанционно апарата.Доста се мъчих, но накрая се примирих и реших, че е време да си събирам нещата и да изчезвам.За мой късмет точно в този момент пристигнаха хора, които бяха така добри да натиснат копчето на дистанционното в близост до апарата.Това пък от друга страна означава, че авторските права над снимката са малко спорни, защото въпреки че апарата е мой, идеята за снимката също, аз съм поставил камерата и съм задал настройките, автор на снимката е човекът натиснал копчето :)
И така, малко набързичко приключваме със Скаловитец и продължаваме напред към... Врачански Балкан.Този път надявам се по-скоро :)
Честито пълноводие :D Упорството дава резултати, аз гоних светулки на няколко пъти и на края се кротнах.
ОтговорИзтриванеОпределено си трябва упорство, въпреки че и то не винаги е достатъчно.Видях снимката със светулките, смятам че е достатъчно добра и може да ги оставиш намира най-накрая :)
ОтговорИзтриване