Скалите край Резово

Пет часа сутринта.Тъмнината се допълва с плътна мъгла, а аз едва уцелвам процепа на кафе-автомат на главната улица в Синеморец.При вида на това време изобщо не ми се ставаше тази сутрин, но с Румен имахме уговорка да налазим култовата скаличка край Резово.Две минути за размисъл дали изобщо да тръгваме и вече сме на път.Малко преди Силистар мъглата изчезва и прогнозата преминава в още по-голям shit.Няма нито един облак на небето.Тук вече определено осъзнавам, че трябваше да си остана в леглото, но карай няма да е за първи път.

Стигаме Резово и се спускаме до най-долната му част.Свиваме вляво и по черен път сякаш през дворовете на хората и между няколко каравани стигаме до скалите край морето.Принципно в началото на този път има бариера, но при предварителния ми преглед на района от предишния ден забелязах, че е вдигната.Вероятно заради фестивала на Зеленика, който се провеждаше в момента.След това се наложи да повървим пеша през доволно висока трева, а росата бе в брутално количество.Краката ми джвакаха доволно след точно две минути.Определено трябваше да се замисля за гумени ботуши за следващите дни. 

В ляво се виждат караваните и тентите на фестивала на Зелениката, чусдесно място за провеждане на такъв тип събитие.

Мястото заради което бях тук, не беше това което очаквах и се наложи да си потърся нещо по-интересно в района, но без особен резултат. Все пак от високо тези вуланични скални образувания изглеждат подобаващо.

На горната снимка в дясно се вижда и главния виновник за да сме тук.Идеално гладки скални образувания, които са единствените подобни по цялата ивица в района.Поне аз други такива не забелязах.

Някои от скалите внушават с размери и форми, жалко че светлината, на която случих не бе особено добра.

След последната снимка за тази сутрин остана да се намерим с Румен, който също обикаляше някъде наоколо.Направихме един бърз разбор на изгрева, скроихме плана за утре сутрин и обратно към Синеморец, където мъглата не бе мръднала.Малко по-късно се метнах и до Силистар, но мъглата го бе погълна тотално и дори не извадих апарата.

 

Вечерта на същия ден отново дебнех на плажа край река Велека.Нямах особен успех със залеза, но небето се раздаде малко повече от първия ден.Този път опитах и един кадър от плажа.Намерих няколко подходящи камъка за преден план, вече се бях снабдил с гумени ботуши, така че спокойно можех да нагазя в студената пролетна вода.