Отдавна ми се иска да направя точно определен кадър в безкрайна и есенна гора обвита в гъста мъгла.С тази идея се отправих към Средна гора и една местност с вековни букови гори.Място на което съм идвал и преди, но винаги не съм успявал да се отчета подобаващо.За съжаление докато се придвижвах до мястото мъглата се вдигна,а нагоре по-пътя ме свари най-бруталния изгрев на който съм ставал свидел, но аз изобщо не бях подготвен за него.Мястото на което се намирах беше възможно най-неподходящото за снимки, изпуснах точната светлина, а и направих една камара непоправими грешки в бързината.Съответно снимките са боклук и даже все още се чудя, защо не съм ги изтрил.
Светлината премина и вече по-спокоен успях да хвана събуждането на Рила с първия си сняг по върховете Белмекен и Равни чал.
Докато се изкача до буковата гора мъглата съвсем изчезна, но пък бе заменена от плътна облачност, което ми даде мека светлина и равномерно осветена сцена.Въпреки, че цветовете не бяха съвсем есенни, все пак реших да се пробвам и продължих пеша нагоре през безкрайната гора.
Запътих се към място на което съм забелязал, че без значение от сезона, тук винаги тревата е свежа и зелена.
Не мога да си обясня на какво се дължи това.Освен на това място, на всякъде всичко по земята е кафяво и няма нито една тревичка.
Качих се и до най-високите части от къде се отриват гледки към Рила, Костенец и Витоша.Направих няколко панорами, но се оказаха загуба на време.
На връщане по пътя надолу вече се откриха и гледки в посока Ихтиман и София, които до по-рано все още бяха под мъглата.
Светлината бе много приятна и всичко бе равномерно осветено.Можех да си обикалям и снимам цял ден, но не бях сам и трябваше да се съобразявам.
По-късно през деня, лекото и следобедно слънце проби облаците и с Гери си направихме една разходка в Рила.Обходихме местност в по-ниската част, която не бяхме посещавали до сега.
След доста ходене попаднахме на една прекрасна полянка.Докато си снимахме от някъде се появиха две кучета.Бях си зарязал разтворената раница на 50-тина метра от мен и само думите "недей" изречени от стопанина на кучетата я спасиха от обилно препикаване.
Стопанина се оказа собственик и на мястото в което се бяхме напъхали.Изобщо не ми мина през акъла, че това място толкова на вътре в гората може да е нечия собственост.На пръв поглед не изглеждаше ничие, но след като се замислих и огледах дърветата наоколо, играещи ролята на жива ограда нещата изглеждаха по друг начин.
Запознахме се с човека, който се оказа чужденец, заради което не запомних името му.Почерпи ни страхотни горски круши и се опита поне 10 пъти да ме навие да изпием ракията която носи, а след това да седнем и изядем и яденето което носи.След като отказахме и ядене, последваха още 10 -тина опита за подканване, поне ракията да изпием.За съжаление бях с колата, иначе може би щях да се отзова :)
Все пак споделихме приятната му компания и забавния български акцент до пристигането ни в м.Вили Костенец.На небето не бе останал нито един облак и откъм залез нямаше да се получи нищо.Опитах си късмета край Костенски водопад, които бе почти пресъхнал и не изкарах нищо интересно.
Две седмици по-късно отново се завърнах в Средна гора.Бях му се заинатил на това място...
Следва... част II
Няма коментари:
Публикуване на коментар