Побити камъни

Нетипично за мен се движех със скорост малко над ограничението и с около половин час закъснение.Слънцето вече започваше да се доближава до хоризонта, а аз се молех да има табела, за да не пропусна слизането от магистралата.Не съм фен на  GPS-ите и отново разчитах на пътна карта.Този път в нея нямаше грешка и отбивката беше налице , табела за местност ”Побити камъни” също имаше.

                 

Въпреки че вече беше почти тъмно, обектът все още работеше.Имам предвид, че все още ти взимат такса за вход, но не ти дават фенерче за да разгледаш.

Честно казано бях леко разочарован от липсата на всякакъв вид информационни табели.Погледнато реално плащаш за да разгледаш каменни колони разхвърляни край пътя, но всъщност не е съвсем така...

         

         

Побити камъни е едно от най-впечатляващите места в България, за които все още не е известно как се е образувало.Сред най-разпространените теории и хипотези са за образувания създадени преди милиони години, когато района е бил част от морско дъно.Или "каменна гора" създадена от дъждовете и ветровете през годините.

 Друга теория е, че са образувани при участието на растителни видове, като гигантски дървета и водорасли.Но все пак остава и въпросът за извънредно правилната им форма и разположение, които не изглеждат случайни.Не по-малко интересни са и легендите разказвани за това място.А фигурите на хора, животни, чудовища и всякакви други образувания и форми добавят допълнителна загадъчност.Но това са все факти, за научаването на които Гери дори не влезе да разгледа,а и не плати за "нощното посещение", но ме заля с информация, с която се беше сдобила покрай разговорите й с човека събиращ входа.Интересно е и това, че някои от колоните са с дължина стотици метри под земята, но на мен лично ми се струва, че тук се е по изсилил малко.  

Малко се отплеснах с писането и информацията, но уверявам ви, че това е само малка част от нея.Може да се натъкнете и на твърдения за извънземен произход, звездни карти и прочие.

    

И като стана дума за звезди, именно те може би най-много подхождат на това място.

 Известно време след импровизираната ни вечеря отново се замъкнах с техниката покрай камъните.Заредих апаратите на стативите и се започна голямото висене.Определено нощната фотография е доста скучно занимание, особено когато се практикува от сам човек.

 Опитах и няколко кадъра с фиксирани звезди, но имаше прекалено много паразитно осветление от околните градове, което не позволяваше на звездите да се виждат ясно и отчетливо. 

Откарах около два часа, когато край пътя се появи кола.Изгаси фаровете и паркира точно зад моята.Мястото на което се намирахме и пътя са доста изолирани и честно казано си ме хвана якото шубе.Събрах си нещата и се запътих към колата, където Гери стоеше заключена и сама.След като наближих запалих челника и светнах към колите.Имаше няколко човека, които седяха между двете коли, в този момент страха ми стигна своя връх.Минаха ми какви ли не мисли през главата, но за моя радост малко преди да стигна до колите хората се качиха в тяхната и отпрашиха. 

Оказа се, че хората са били две момчета с момичета и са се изплашили дори повече от мен.Гери ги чувала как си говорят, че щом съм се мотаел из камънаците най-вероятно нещо не съм редовен и по-добре да изчезват.Въпреки така развилите се обстоятелства, спането на палатка в района вече не ми допадаше като идея.Решихме да отпадне и малко след това вече пътувахме към дестинацията за следващия ден...