Когато преди две години започнах да снимам и за първи път посетих този район, веднага разбрах,
че няма да е за последен.Според мен най-красивата част от българското ченоморие
започва именно оттук, нос Калиакра.
Предвид развилите
се обстоятелства пристигаме малко след 12 часа през нощта.Директно поемаме по
малките пътища в полето и навлизаме в
ветрогенераторния парк разположен край носа.Стълбовете са толкова много, че
сякаш нямат край.
 |
|
Въпреки че са
доста страховити ,тези чудовища изглеждат прекрасно под пъстрото нощно небе
|
Обзелата ме
еуфория ме държеше буден вече часове наред.Въпреки че не изпитвах никаква умора
и нужда за сън, реших че е по-добре да изоставя нощните си идеи за някой от
следващите дни, отколкото да се успя и да пропусна изгрева.
След малко повече
от три часа сън беше време и за първият ми черноморски изгрев за тази година.Прекарахме
нощта във ветрогенераторния парк, така че ми бяха необходими само 2-3 минути за
да се придвижа до крепостните стени.Бях приятно изненадан, че през нощта
бариерата е вдигната.Достъпа до паркинга и самия нос е свободен.В интерес
на истината разходката по това време определено е по-добра.Липсва навалицата от
хора, глупавите сергии, които са неизбежна част от всяка една забележителност,
по-хладно е и на всичко отгоре в безплатно.
Малко по-късно
към компанията ми се присъедини едно куче, което ме следваше неотлъчно
навсякъде.
В небето не се
случваше нищо интересно и реших да потърся друга гледна точка.Преместих се
възможно най-близо до отвесните скали спускащи се към водата.На пръв поглед не
много опасно място, но все пак е хубаво да се внимава.Височината не е за
пренебрегване.
 |
| Първите лъчи на слънцето сякаш събуждат мястото обагряйки скалите и крепостната кула в топли оранжеви оттенъци |
Малко след тази снимка започнаха да идват и първите туристи, което още повече ми напомни, че мястото се събужда и е време да събирам сергията.Последва едно бързо сутрешно плажче и отново бяхме на пътя, които ни водеше все по на север.
Няма коментари:
Публикуване на коментар