Тази година писането не ми върви.Някак не остава време, а и да си призная малко ме мързи :). От друга страна успях да открадна доста време за снимки, като се разписах с 4 излизания в Рила и 2 в Централен балкан.Успях да се добера и цели 3 пъти до Южното ни Черноморие.Снимките от тези пътувания се надявам да Ви поднеса в близките месеци тук в блога и на новата facebook страница.
Отлагах доста дълго това пътуване в Деветашкото плато и въпреки, че ми е пределно ясно, че тези места са трудни за снимане през почивни дни, се натресох именно по това време.В най-известния природен феномен Деветашка пещара, ми се наложи да си повися 3-4 часа, докато намеря пролука, в която автобусите изсипващи хората се разредят поне малко.Естествено това не доведе до пълната им липса и се наложи останалите да премахна в пост-обработката от снимките.
Много важно нещо, което може би е хубаво да знаете ако възнамерявате да посещавате тази пещера, е че тя има ограничения в достъпа от 1 юни до 31 юли заради размножителния период на прилепите.През този период е отворена за посетители само главната зала, която виждате на снимките.
След Деветашка пещера не подминахме и Крушунските водопади, които са съвсем близо в района.В интерес на истината не бях поразен от това място въпреки красотата му.Тълпите от хора, всичките тези заведения, сергии и застрояване убиват атмосферата тук.Вероятно в часовете преди осем сутринта енергията и самото място ще изглеждат съвсем различно и може би това е най-подходящото време ако искате да се насладите на истинската красотата на тези водопади.
За да снимаш тук е необходимо неистово търпение в изчакване на тълпите от хора, другата възможност е да си намериш място, което е недостъпно за туристите екипирани с джапанки и обувки на висок ток, които са реално около 90% от посетителите.
След Крушунските водопади времето вече бе напреднало и трябваше да се оглеждаме за място, на което да разпънем палатката.Избрахме село Крамолин и археологически обект "Градът".Не знаех много за мястото, но знаех, че от върха в близост се открива гледка към яз.Стамболийски.Стори ми се приятно място за евентуален изгрев, което за съжаление не успяхме да открием.След доста лутане по местните черни пътища решихме, че е по-добре да си опитаме късмета другаде преди да се е стъмнило.След бърз преглед на картата решаваме да се отправим към яз.Стамболийски.Нямах никаква информация за този язовир иначе изобщо нямаше и да тръгна към него.Мястото съвсем не става за снимки, а както се оказа, да намериш място за палатка си е луд късмет.
Вече навъртахме сериозен километраж в района, а идеите се изчерпаха.Решихме да преминем към плана за следващия ден.Върнахме се до село Кърпачево, след което продължихме по един от най-разбитите черни пътища, по които съм минавал някога.Вече по тъмно паркирах колата до входа на пещера Стълбица, където прекарахме нощта.
![]() |
"Пещера Стълбица" Основната зала на пещерата наподобява формата на летяща чиния. |
Нощта бе тиха и спокойна, а утрото прекрасно.След лека закуска започнахме да събираме кураж за да влезнем и в самата пещера.Входа на пещерата се намира буквално насред нищото и представлява дупка в земята с диаметър около 5м.Докато се намираш в безкрайните поля и ниви, метална стълба те отвежда в дълбините на земята.Слънцето все още бе ниско и светлината постъпваща през малкия вход бе оскъдна.Единственото осветено място беше на няколко метра от самата стълба.За да се отдалечите от входа към същинската вътрешност на пещерата са необходими специална екипировка и доста смелост.
Останалата част от деня прекарахме в пътуване.За връщане обратно избрахме пътя през Беклемето и Подбалкански път.
Беклемето ни посрещна с надвиснала над балкана буря и пороен дъжд, който изчакахме да спре докато обядваме.
![]() |
Живописните пътища на Троянски проход извисяващи се на 1565 метра н.в. |
Дъжда спря, но времето не беше обещаващо.В плана ни остана единствено с.Христо Даново и Сувчарското пръскало сгушено в горите над него.Знаех че до водопада има път, така че решихме да рискуваме.Още с влизането в селото бях много скептично настроен за пътя до самия водопад.Пътищата в самото села са толкова окаяни, че не се сещам да виждал нещо по-зле от това и то в населено място.Малко след доста страшната циганска махала, (през която докато минаваш всички роми са вперили поглед в теб и единственото, на което се надяваш е да не ти угасне колата, докато си се заключил вътре и си затворил всички прозорци) се поема и по пътя за водопада.Който освен, че е почти толкова разбит, като този в селото е и затрупан от свлачища.Успяхме да стигнем с кола до някъде, което когато си направихме сметка е околко 2/3-ти от целия път.Никак не е малко, но определено трябва да сте си прежалили колата.
Направих едва няколко снимки и отново заваля.Успяхме да се скрием под една скала, където прекарахме около половин час докато дъжда отслабне.На връщане към колата дъжда отново се засили, появиха се и гръмотевици.Чувствах се доста неловко в с 3кг железен статив в ръка.В крайна сметка стигнахме точно навреме до колата, а бурята която последва бе потресаваща.
Няма коментари:
Публикуване на коментар