Седемте Рилски езера

Рилски езера отдавна ми стоят в списъка с "непосетени места", които целенасочено отлагах.Определено не съм фен на случващото се горе стълпотворение и всичкия този търгаш.За целта се отправям натам в един не много топъл пролетен уикенд с очаквания за лошо време и по-малко туристи.За съжаление това тук явно не е възможно.Още от ранна сутрин на паркинга няма места, а опашките пред лифта са потресаващи.

 След прекосяването на лифтовата дистанция поемаме по пътеката към езеро Бъбрека, без никаква видимост в индианска нишка с привидно недоволни хора, които през цялото време не спираха да мърморят.До някаква степен ги разбирах.Да дойдеш дотук, да платиш паркинг и 20лева за лифт и да нямаш възможност да видиш нито едно езеро заради непрогледна мъгла си е кофти работа.За нас всичко си беше екстра.Завъртяхме един кръгов маршрут и се настанихме в старата хижата, където убихме останала част от деня с надеждата нещата да се раздвижат и да извадя нещо интересно от залеза.

 

Малко след 19:00часа вече бях на заплануваната позиция, а облаците като по поръчка започнаха да разкриват връх Харамията издигащ се над водите на езеро Близнака.

Залезът не блестеше с особени цветове в небето, но за това което очаквах предвид мъглата през целия ден си беше направо перфектен.Топлите тонове на залязващото слънце обагряха отсрещните върхове преминавайки към кърваво червени оттенъци .

Останах да снимам и в синия час, но никоя снимка не ми хареса достатъчно.Събрах си нещата, палнах челника и газ към хижата, където опитах и няколко нощни кадъра преди да се кача в мърлявата стая, нещо което все още ми е трудно за проумяване.Хижа в Рила с идеален достъп, лифт, ток и вода.Непрекъснат поток от туристи, а вътре няма кой да тегли една метла в стаите, да не говорим за ремонт или подмяна на каквото и да било.Просто жалка история, която спирам да коментирам и минавам директно към изгрева. 

Утрото ми бе някак странно.Прогнозите бяха за 70% облачност, която привидно липсваше.Това ми даде възможност да се върна в леглото  за още 30-40 минути сън, което си беше чудесно.Нямаше абсолютно никакъв смисъл да бъхтам по пътеката до горните езера за този изгрев.

Задоволих се с още една порция червени върхове, този път от езерото край хижата.В крайна сметка светлината не излезе никак лоша.

По това време на годината реките се спускат от всички върхове, образувайки красиви бързеи и малки водопади.

Първите слънчеви лъчи събуждат новата хижа и върховете над нея.

След събуждането  на всички върхове и хижи в района дойде ред и на моето.След едно-две кафета в хижата, хващаме пътеката нагоре към останалите езера.Все още е рано, лифта не работи и Косьо, които беше преспал на палатка в района е единственото живо същество, което засичаме чак при езеро Окото.

Гери, Косьо и кучето Рилко пред гледката от връх Дамга (2 669 м.) към Урдиния циркус и Мальовишки дял, която ни оставя без думи

Малко над езерата, пътека ни отвежда до раздела и оттам до връх Дамга, откъдето се открива величествена гледка към циркус Урдини езера и Мальовишкия дял.Място което е уникално и не подлежи на описание.

Един прекрасен обяд в ресторанта с най-добрата гледка и бяхме презаредили за пътя обратно надолу.Имахме някоя и друга идея за водопадя Скакля, но я оставихме за следващия път.


Можете да посетите и харесате моята Facebook станица , на която се старая да публикувам последните направени снимки, както и някои стари, които липсват в тук!