събота, 31 декември 2011 г.

Една неделна фоторазходка до Костенски водопад - Вили Костенец

Ходил съм няколко пъти до този водопад и съм забелязъл, че няма значение по кое време на годината си тук, винаги е красиво и има вода.Водопадът е на лесно и достъпно място, в подножието на Рила и малко над село Костенец, във вилната му зона.Ако сте с автомобил се спира на паркинг, който е на не повече от 50метра от самия водопад.В района има термални извори , закрит басейн, баня, заведения и няколко хотелчета.

Времето през деня беше с мен, слънцето не можеше да се покаже от никъде през плътните облаци, имах мека светлина и равномерно осветена сцена.



Малкото количество вода ми позволи да застана в средата на рекичката, точно както си го представях.






Щракнах няколко кадъра и въпреки, че вече не си усещах коленете от студеният камък реших да направя и няколко снимки за HDRI.



Нещо с HDR-а не се справям особено добре...


Тук изборът на гледни точки не е особено богат, може да застанеш срещу водопада или само от едната му страна, като в повечето случаи в кадър влизат метални и циментови огради.


След тази снимка си събрах нещата в раницата с идеята да си тръгвам.Оставих само фотоапарата за да щракна някой друг кадър по пътя на долу, когато съвсем случайно видях втория по-малък водопад и възможността да хвана и двата в кадър.Доста зор видях докато закрепя статива, така че да е от външната страна на една метална ограда, а и не трябваше нито той, нито аз да падаме във водата.




Вече бях готов да си тръгна, беше последната снимка която направих за деня и ще бъде последната снимка която ще публикувам за годината.Желая на всички късмет и здраве през идващата година, а на себе си пожелавам повече публикации и по-добри снимки.

събота, 29 октомври 2011 г.

Гара Лакатник и водопада Скакля с.Заселе

Това е първият ми пътепис, не само в блога, а изобщо, дори май е и първото нещо, което пиша, така че не трябва да имате кой знае какви очаквания, защото писането много много не ми се отдава.Това пътуване е в минало време, но просто скоро едва ли ще има с какво да започна, защото вече времето хич не е за разходки.И така...един петък, случайно бях отпуска и с Гери (моята приятелка) решихме да организираме една разходка на следващия ден из Искърското дефиле.Мислехме първо да е с влак за по-вълнуващо, но после се отказахме поради ред причини.И така, да минем по същество.
Дестинацията е село Заселе, или по точно водопада Скакля, който е част от Вазовата екопътека и гара Лакатник, или по точно върха който се намира до нея.Предполагаше се, че вода на водопада няма да има, но така или иначе сме в района и си струва да опитаме.Оставихме водопада за накрая за да няма разочарования от самото начало.

След около час каране по разбитите пътища на Република България се стига от София до гара Лакатник.Точно под скалите има места за паркиране и някакво заведение, което не е много препоръчително за хапване(поне така каза един колега).До самото заведение има пещера, от която извира вода и се получава много готино малко водопадче, което реших да си оставя за накрая и да си изпробвам новия ND филтър.А ето там горе трябва да се качим.






Пътеката нагоре не е стръмна и е доста приятна.Има няколко места на които може да се спре,да се почине и да се полюбувате на гледката.Няма особено много маркировка, но не е нужна, пътя до върха е само един.Забравих да спомена, че взехме с нас и моят приятел Евгений.





До колко разбрах района е много обичан от скални катерачи.

През целия ден мъглата не се вдигна и светлината беше ужасна.Изобщо не ставаше за снимки, но аз не се предавах.
Винаги съм се чудел, кой ги качва тези неща тук горе?Освен кръста, малко по-нагоре има цял паметник с тераса.


В последствие след като се прибрах попаднах на 3 кадъра, които се сглобиха доста сполучливо в една панорамна снимка от върха.


Не се задържахме много на върха, вятъра беше доста силен, а и ни чакаше още малко път преди да се отправим обратно към София.Хапнахме по нещо за подсилване и поехме по обратния път надолу.Отделих и около 20 минути на водопадчето, но направените снимки хич не са за показване.Качихме се на колата и след 20 минутки бяхме в с.Заселе.Съвсем лесно открихме началото на Вазовата екопътека, но водопад не виждахме, а пък аз четох някъде, че е съвсем в началото.Видяхме едни лелки, които бяха така любезни да ни излъжат, че трябва да вървим надолу по пътеката и ще го видим.

Еми добре ще вървим щом трябва.Ходихме, ходихме, но усетихме по едно време, че май водопад няма да има, а и силите за връщане обратно нагоре си отиваха.На връщане съвсем случайно видяхме къде е водопада или по-точно къде трябва да бъде.Беше точно най-отгоре малко преди стръмната пътека и на няколко метра от мястото на което видяхме лелките.Вода на водопада нямаше, но аз не бях разочарован защото това си беше уважителна причина да посетя това прекрасно място още веднъж на пролет.
Гледка от с.Заселе.Панорама от 4 вертикални кадъра.