понеделник, 31 декември 2012 г.

2012

Дойде време и за обзор на годината.За разлика от 2011, този път успях да направя една пълна фотографска година.Това нямаше и как да стане през 2011, поради факта, че до средата й нямах фотоапарат и никога не бях имал :)

Януари месец не бе особено продуктивен, но все пак успях да се отчета с една бърза разходка в ниските части на Рила и по-точно в района около Костенски водопад.


Февруари остана като дупка и затова минаваме направо на Март, който започна с една лека разходка в покрайнините на София и района на с.Балша.И продължи с едно по-сериозно ходене, в двуметровите преспи на Витоша.




Април не донесе нищо особено и дори бих могъл да го пропусна с чиста съвест, но все пак ще го спомена заради перипетиите си около река Марица.




Май започна много приятно, с мъгливо време в Рила.




Продължи с едно над 20 километрово трамбоване във Врачански Балкан.




И завърши край водопадите Бовска Скакля и Скаловитец в Рила.






Началото на Юни бе съпроводено от качване на Черни връх през Железница.А до края на месеца снимах основно в района на град Костенец.








Юли ни изненада с поройните си дъждове.Кофти е, че те съвпаднаха с първото ни спане на палатка, но пък изкарах някой и друг кадър, които компенсираха дискомфорта.



С доста амбиции и вече собственик на огледално рефлексна система, Август се отправих към Страшното езеро в Рила, но объркване на пътя ни отведе под връх Мальовица и Еленски езера.




Края на Август започна една морска одисея, публикациите от която влачех до края на Октомври.




Посетих страхотни места, но времето край морето определено не беше с мен.Все пак успях да направя няколко снимки, които се наредиха сред любимите ми.




Най-накрая успях да се изкача и на връх Белмекен, на който се точех от няколко години.




Октомври и Ноември покрих с кадри от Родопи, когато късмета меко казано беше с мен и хванах мечтани фотографски моменти и условия.







Ноември ме изненада приятно и с третото ми място в един от конкурсите на списание Фотомания.



Като малко след това през декември успях да дублирам успеха в следващия брой.




Последваха няколко опита да хвана закъснелите есенни цветове в Рила и Средна гора.




Колкото и да ми се искаше да бележа края на годината с нещо снежно, се наложи да я завърша с гъбената ми колекция от Бов-ския регион.




Общо взето така се развиха нещата от тази година.За следващата ми се иска да си пожелая предимно здраве, както на себе си така и на всички Вас.И може би малко повече и по-добри планински кадри, които тази година ми бяха в главата, но липсват.

петък, 21 декември 2012 г.

Гара Бов - с.Бов (пътека "Под камико")


Обикновено идването в този район, така близко до София е с ясна цел-еднодневна разходка.В случая беше за закриване на есенния сезон.Мислехме да се движим по поречието на река Трескавец и да посетим така наречената Вазова къща,която впоследствие разбрах,че съвсем не е на Вазов и никога не е била.Но както и да е, ние до нея не стигнахме поради наличието на новата маркирана пътека "Под камико".Думите 80 метров водопад, произнесени от мен прочитайки един от рекламните флаери, с който се сдобихме на гарата ни накараха да направим ляв завой и да забравим за къщата.Този ляв завой дава и началото на тази пътека, която се явява чудесен 10 километров, кръгов маршрут гара Бов-село Бов-гара Бов.Пътеката е много приятна и изключително лека за ходене.



Честно казано си мислех, че днес няма и да извадя фотоапарат.Бях решил да търся залез край Лакатнишките скали, но още от самото начало покрай пътеката започнаха да се появяват различни видове гъби.



Естествено този момент няма как да се пропусне и набързо пръснах сергията наоколо.Когато залегнах и започнах да снимам се сетих за предпоследния път когато снимах гъби.Беше на язовир Широка поляна, бях легнал по корем, а до главата ми имаше лайно.Какво да се прави, винаги търсим най-добрата гледна точка :)



След кратко изкачване пътеката стига до висока панорамна част, от която се открива гледка към Искърското дефиле и околните села.



















 Оттук следва още малко изкачване и след това ходенето става песен.Пътеката продължава покрай изоставена стара къща с овчарник и останки от стара църква.Църква ние не видяхме, но пише че има, а и местните така казаха.




Гъбите не преставаха да изненадват с разнообразието си.Като повечето от тях изглеждаха изключително отровни.



Не след дълго(не мога да кажа точно колко време, защото с тези гъби спирах на всеки пет крачки, а гонихме и едни овце и кози да снимаме :) се стига и до село Бов и водопада.Пътеката минава непосредствено през реката и над самия водопад.Предполагам, че напролет ще е изключително красиво, но сега нещата бяха толкова зле откъм вода и растителност, че не извадих и апарата дори.




Минавайки през селото се заговорихме с един възрастен човек, който ни предпази от продължаване в грешна посока.Досега винаги когато съм имал нужда от насока, винаги се е появявал някой, който да ме упъти или ако не е човек ще е някакъв знак.Надявам се и за в бъдеще да имам този късмет.Пътеката която ни изведе от селото минава под самия водопад и спуска през красиви поляни, разположени по склоновете над реката.Тук попаднахме и на първите ядливи гъби за деня.Не съм гъбар, но сърнелките уж ги познавам.За отрицателно време напълнихме една торба и продължихме надолу по реката.Тази част от пътеката ми хареса най-много.Надолу по течението е пълно с бързеи и страхотни водни каскади, които в малко по-добро време на годината ще изглеждат прекрасно.




След като стигнахме гара Бов се заех да изнамеря някой местен гъбар.То уж ги познавам, ма за по-сигурно рекох да питам.Първият дядо на който попаднах не знаел,не бил брал никога, ма на такива му мязали.Това не ме устройваше като отговор.Вторият и той не бил много сигурен,но явно му беше скучно на човека, та се въползва от проверката на гъби и ме подхвана за слушател, а аз от учтивост се наложи да му отделя 15-тина минути.Хм и този не беше надежден.Нищо, появи се трети, с козички.Викам си тоя е!Той пък даже и не пожела да ги погледне.Реших че нямам никакъв късмет, когато изведнъж се появиха група ловджии стрелящи на посоки и видно пияни.А козаря ме напъти към тях.''Иди, иди те са гъбари'', ми вика.Под звука на гърмящи пушки се отправих по пътеката към тях.Като стигнах, след като чух разговор помежду им разбрах, че стреляли с халосни.Поне на връщане ще съм по-спокоен.Уверявайки ме че са сърнели единият от тях ми вика "абе яж ги спокойно".Абе щях да ги ям спокойно, ама ако това ми го беше казал човек без бутилка вино в ръка и без кръгло очертание от гърловината на шише в червен цвят около устата.




И така, освен че беше ясно, че гъби няма да ям, беше ясно, че и залез няма да има.Отложихме Лакатнишниките скали за друг път и поехме по пътя за София.

вторник, 18 декември 2012 г.

Есен в Средна гора част II


Отново уикенд в Костенец.Никакви съмнение за изцяло мъгливо време, особено в по-високите части.Не малка причина да се изстрелям отново по раздрънканите пътища в Средна гора.




Този път случих на идеалното мъгливо време, но за съжаление есенните снимки имат един много тънък момент.Идеалните цветове в повечето случаи се задържат само няколко дни.Една малко по-студена нощ и повечко вятър и всички дървета се оголват.За съжаление аз направих двуседмична дупка между двете идвания и резултата е налице.



Все пак тези горски великани са красиви и величествени и без листа по тях.А в по-мъгливо време, дори и малко страшни.




Въпреки че минах през абсолютно същите места както предния път, сега картината бе изцяло преобразена и сякаш бях на съвсем друго място.





Тук-там се подаваше и по някоя гъбка изпод нападалите листа.





Влажното време и нападалите листа затрудняваха движението между дърветата.Всяка по-непредпазлива стъпка върху скрит под листата счупен клон, се наказва с падане върху мократа земя.



Отново се изкачих до зелената полянка.Няма как да я пропусна.Направих снимката от много ниска гледна точка.Апарата се намираше на по-малко от 10-тина сантиметра от земята.Хубаво е статива ви да има такава опция и при избора на такъв не я подценявайте.Ще ви се наложи да я използвате по-често от колкото сте си представяли.



Докато се мотаех тук започна да припръсква дъжд.Очакваше се предвид влагата във въздуха.Започна да се налага да забърсвам челната леща на обектива по-често.




Добре е, че в близост има асфалтов път, а аз предвидливо след като слязох от колата бях изпратил Гери нагоре по пътя да ме изчака, за да не се връщам пеша.




Всичко добре, наснимах се, заваля, а колата ме чака.Денят ми бе помрачен единствено от факта, че през цялото време съм снимал в Jpeg формат.Попсувах, помрънках, пък ми мина.А истинско облекчение изпитах няколко дни по-късно от факта, че не се налагаше да използлвам RAW конвертори при обработката на снимките, а само един ресайз и готово.

                                                                    .......

Ще използвам публикацията, за да добавя още няколко снимки.Пак от района на Костенец, но заснети 2 седмици по-късно.Мисля че тук е момента да отбележа, че не съм от Костенец и единственото, което ме свързва с града е факта, че моята приятелка е от там и доста често ходим на гости на родителите й.Което е страхотно, защото аз се възползвам на максимум от близостта на няколко планини в района и доста забележителности.




 Имах някаква уж ясна идея в главата, за панорамна снимка по залез и панорамна нощна снимка на града от най-високия и близък връх.До сега не се бях качвал тук и имах леки притеснение, че нещата няма да изглеждат така както ми бяха в главата.Оказах се напълно прав.В опит да спася положението реших да сляза в малко по-ниските части, на площадка наричана от местните "Ловния дом". Не виждам никаква логика в името.Има само някакви останали основи от сграда и 5-6 премятащи се тухли наоколо.До колкото знам е имало нещо като заведение.



Залеза щеше да е от смотаните.Реших че момента е подходящ за тест на новия ми филтър ND400, с който се сдобих наскоро.Започнах с 140 секундна снимка още по залез.Абсолютното безветрие не ми помагаше особено.




След това изчаках синия час и минах на снимка от 4 минутна експозиция.




Направих и опит с 8 минути, който не се различава особено от 4 минутната снимка, след което ми писна яко и зарязах нощните снимки на града за друг път...



петък, 14 декември 2012 г.

Есен в Средна гора и Рила


Отдавна ми се иска да направя точно определен кадър в безкрайна и есенна гора обвита в гъста мъгла.С тази идея се отправих към Средна гора и една местност с вековни букови гори.Място на което съм идвал и преди, но винаги не съм успявал да се отчета подобаващо.За съжаление докато се придвижвах до мястото мъглата се вдигна,а нагоре по-пътя ме свари най-бруталния изгрев на който съм ставал свидел, но аз изобщо не бях подготвен за него.Мястото на което се намирах беше възможно най-неподходящото за снимки, изпуснах точната светлина, а и направих една камара непоправими грешки в бързината.Съответно снимките са боклук и даже все още се чудя, защо не съм ги изтрил.



Светлината премина и вече по-спокоен успях да хвана събуждането на Рила с първия си сняг по върховете Белмекен и Равни чал.



Докато се изкача до буковата гора мъглата съвсем изчезна, но пък бе заменена от плътна облачност, което ми даде мека светлина и равномерно осветена сцена.Въпреки, че цветовете не бяха съвсем есенни, все пак реших да се пробвам и продължих пеша нагоре през безкрайната гора.


Запътих се към място на което съм забелязал, че без значение от сезона, тук винаги тревата е свежа и зелена.


Не мога да си обясня на какво се дължи това.Освен на това място, на всякъде всичко по земята е кафяво и няма нито една тревичка.


Качих се и до най-високите части от къде се отриват гледки към Рила, Костенец и Витоша.Направих няколко панорами, но се оказаха загуба на време.


На връщане по пътя надолу вече се откриха и гледки в посока Ихтиман и София, които до по-рано все още бяха под мъглата.


Светлината бе много приятна и всичко бе равномерно осветено.Можех да си обикалям и снимам цял ден, но не бях сам и трябваше да се съобразявам.

По-късно през деня, лекото и следобедно слънце проби облаците и с Гери си направихме една разходка в Рила.Обходихме местност в по-ниската част, която не бяхме посещавали до сега.


След доста ходене попаднахме на една прекрасна полянка.Докато си снимахме от някъде се появиха две кучета.Бях си зарязал разтворената раница на 50-тина метра от мен и само думите "недей" изречени от стопанина на кучетата я спасиха от обилно препикаване.



Стопанина се оказа собственик и на мястото в което се бяхме напъхали.Изобщо не ми мина през акъла, че това място толкова на вътре в гората може да е нечия собственост.На пръв поглед не изглеждаше ничие, но след като се замислих и огледах дърветата наоколо, играещи ролята на жива ограда нещата изглеждаха по друг начин.



Запознахме се с човека, който се оказа чужденец, заради което не запомних името му.Почерпи ни страхотни горски круши и се опита поне 10 пъти да ме навие да изпием ракията която носи, а след това да седнем и изядем и яденето което носи.След като отказахме и ядене, последваха още 10 -тина опита за подканване, поне ракията да изпием.За съжаление бях с колата, иначе може би щях да се отзова :)




Все пак споделихме приятната му компания и забавния български акцент до пристигането ни в м.Вили Костенец.На небето не бе останал нито един облак и откъм залез нямаше да се получи нищо.Опитах си късмета край Костенски водопад, които бе почти пресъхнал и не изкарах нищо интересно.



Две седмици по-късно отново се завърнах в Средна гора.Бях му се заинатил на това място...

Следва... част II