вторник, 24 април 2012 г.

Залез край река Марица

Даже и не знам какво правех тук.А да, с Гери бяхме тръгнали да берем коприва.В крайна сметка аз видях няколко бързея в реката и брането на коприва за мен приключи.Набързо се свлекох по скалите в коритото на реката.




Едва бях загрял с няколко кадъра, когато телефона ми звънна:
-Тука коприва няма, качвай се горе да си тръгваме, че вятъра ме отнесе!




Все пак се върнах на мястото по-късно, малко преди залез слънце.Реших вместо с колата да взема колелото и да се прибера на челник, което по-късно отчетох като първата си грешка за деня.Този път след доста умуване се позиционирах на една скала точно по средата на реката, което беше доста рисковано на моменти и за мен, и за техниката.











Направих няколко снимки и реших да сменя мястото.Върнах се в плитката част покрай реката.





Бях застанал в нещо като малко езерце, което е преградено със скали от към течението на реката и водата беше около 1-2 сантиметра в най-плитките му части.Реших да мина още малко напред към скалите, което се оказа втората ми грешка за деня.Стъпих на едно пясъчно възвишение във водата, което на вид щеше едва да покрие подметката на обувките ми.В момента в който пренесох тежестта си на левият крак, пясъка все едно беше плаващ, кракът ми потъна във водата до над коляното.Добре че бях позиционирал предварително статива и се хванах, и издърпах за него.




Така и така се бях измокрил та си направих и кадъра, ей така напук.Реших, че е време да си ходя и се върнах на брега.Тук осъзнах трета си грешка за деня.През цялото време стоях под един дървен мост и не бях усетил, че започва да вали.Докато си събера нещата в раницата и се покатеря горе, дъждът се усили.За капак на всичко, от бързане, при тръгването с колелото по баира ми падна и веригата, понеже скоростите някак се бяха разместили.Веригата така гадно се заклещи между рамката и каплата на колелото , че ми отне доста време да я извадя и поставя на място.И така след няколко минути, пътувах под дъжда, на колело, с подгизнал ляв крачол, пълна обувка с вода и ръце омазани с грес.

сряда, 18 април 2012 г.

Крепост Траянови врата

Инфо:
Крепостта Траянови врата е разположена в Средна гора (това е малко спорно, но така пише), на 15 километра от град Костенец и на около 60 километра от град София.До нея се стига по асфалтов път, който започва малко след края на с.Мирово, ако идвате от София.Датата на построяването на крепостта е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от 3 век.Известна е още и с името Щипон.


Попринцип плановете ми бяха да съм тук по изгрев, но когато станах сутринта валеше дъжд и ми стори, че слънцето няма и да се покаже в ранните часове.Честно казано това малко ме зарадва защото се върнах в леглото :)




За късния следобед бях решил да се отбия до Костенски водопад, но така или иначе денят не тръгна според плана и реших, че ще е добре и да не завърши според него.И така след 15-тина минути по криволичещите горски пътища вече бяхме пред крепостта.




Крепост честно казано ми звучи малко пресилено за това място.Лично аз като чуя думата "крепост" си представям нещо огромно с масивни стени и кули.




 За разлика от лятото, когато тук е минно поле със змии и гущери, сега се разхождах спокоен без да си гледам в краката.




Направих доста снимки в двора на крепоста, но повечето от тях все още обмисля дали да не изтрия, а горните 2 публикувам колкото да не е без хич.

Събрах си нещата и се запътих към колата, където предполагах, че Гери вече е леко изнервена от чакането.Обърнах се за последно и видях, че в другата посока се заформят много приятни облаци и набързо извадих всичко обратно от раницата.






За съжаление нямах възможност да изчакам залеза.Трябваше да тръгваме и да търсим дере с чешма, в близост до която има пейка, на която пише "ИМА СМОЦИ".Ако щете вярвайте, но я намерихме :)