Едва бях загрял с няколко кадъра, когато телефона ми звънна:
-Тука коприва няма, качвай се горе да си тръгваме, че вятъра ме отнесе!
Все пак се върнах на мястото по-късно, малко преди залез слънце.Реших вместо с колата да взема колелото и да се прибера на челник, което по-късно отчетох като първата си грешка за деня.Този път след доста умуване се позиционирах на една скала точно по средата на реката, което беше доста рисковано на моменти и за мен, и за техниката.
Направих няколко снимки и реших да сменя мястото.Върнах се в плитката част покрай реката.
Бях застанал в нещо като малко езерце, което е преградено със скали от към течението на реката и водата беше около 1-2 сантиметра в най-плитките му части.Реших да мина още малко напред към скалите, което се оказа втората ми грешка за деня.Стъпих на едно пясъчно възвишение във водата, което на вид щеше едва да покрие подметката на обувките ми.В момента в който пренесох тежестта си на левият крак, пясъка все едно беше плаващ, кракът ми потъна във водата до над коляното.Добре че бях позиционирал предварително статива и се хванах, и издърпах за него.
Така и така се бях измокрил та си направих и кадъра, ей така напук.Реших, че е време да си ходя и се върнах на брега.Тук осъзнах трета си грешка за деня.През цялото време стоях под един дървен мост и не бях усетил, че започва да вали.Докато си събера нещата в раницата и се покатеря горе, дъждът се усили.За капак на всичко, от бързане, при тръгването с колелото по баира ми падна и веригата, понеже скоростите някак се бяха разместили.Веригата така гадно се заклещи между рамката и каплата на колелото , че ми отне доста време да я извадя и поставя на място.И така след няколко минути, пътувах под дъжда, на колело, с подгизнал ляв крачол, пълна обувка с вода и ръце омазани с грес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар