сряда, 14 ноември 2012 г.

Язовир Доспат и Каньона на водопадите




Пътуването ни в Родопи продължаваше, но не по план, защото такъв нямаше.Тук може да караш безцелно и където и да спреш няма да сбъркаш.Красивата природа е навсякъде.Спускахме по пътя към Доспат, а слънцето вече пробиваше между дърветата и огряваше замръзналите ливади.Оставаше само да си намерим някоя слънчева чешмичка, на която да се освежим.Тук чешми бол, но на слънце, трудна работа.Дори на места има по две.Една отляво и една отдясно на пътя.Винаги съм казвал, че като пътуваш и чешмите започнат да стават повече от пътните знаци и табели, значи сте в Родопи.Мястото на което чешмите нямат кранчета.




Гледката от това място над язовир Доспат винаги си е заслужавала.А тази сутрин още повече.За съжаление светлината не бе особено приятна, но направих някоя друга снимка.




На влизане в града спряхме на място с гледка към язовира.Имаше и кафе автомат :). Извадихме картата и набързо начертахме маршрут.Решихме да пътуваме до село Мугла и там да пренощуваме.Харесахме си един пряк път, тръгващ от Триградското ждрело малко преди с.Гьоврен, преминаващ директно през гората.Имаше го на картата, а GPS-а също го намираше.За всеки случай питахме и един местен, който ни увери, че пътя е супер.Много щастливи, че ще спестим над 30 километра се отправихме натам.След Тешел се отправихме нагоре по ждрелото, а GPS-а искаше да завия наляво.Но на ляво означаваше да се хвърля в реката.Прегледахме още веднъж и двете хартиени пътни карти, навсякъде дава, че има път и то асфалтов.Започнахме едно лутане и питане на всеки срещнат.Едни казваха, че има път, но трябва да се качим до Гьоврен.А други след като им кажем, че не намираме пътя, отговаряха с думите "и по-добре че не сте го намерили".Както и да е, примирихме се и газ по пътя към Смолян, а след това Мугла.




В Смолян пък докато пазарувахме преди да тръгнем към с.Мугла, съвсем на майтап си намерихме сравнително евтин хотел и решихме да не рискуваше с Мугла.Реално ние търсехме място с баня и топла вода.Друго не ни интересуваше, а в малките населени места топлата вода не е това, което се очаква.Винаги е твърде топла за пиене и твърде студена за къпане.




Без да губим време, след като разтоварихме багажа и метнахме по един душ се отправихме към Каньона на водопадите.




Бях малко скептично настроен към тази пътека, но след като стигнах най-големият от водопадите Орфей, бях щастлив като дете на Коледа.


Направих и тази панорамна снимка от 3 кадъра, която за нищо не става.Все пак я оставих заради присъствието на Гери в кадър.Само така може да се добие представа за висичината на водопада.

Когато видях и следващите няколко водопада, вече знаех със сигурност, че ще се идва пак на пролет.




Иска ми се да видя тези корита изпълнени с бушуваща вода.




Гледките от високите части към "каньона" също не са за подценяване.




Цялата пътека е осеяна с подобни стъпала и дървени мостчета.Без които достъпа е почти невъзможен.Аз определено си падам по преминаване през тях, но някои хора изпитват панически ужас.За съжаление в началото на пътеката има табела, на която пише, че съоръженията не се
поддържат и преминаването е опасно.Надявам се за в бъдеще това да се промени.

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Изгрев от плажът край къмпинг Китен и списание Фото мания



С изненада разбрах, че моя снимка е достигнала до 3-тото място в един от конкурсите на списание Фото мания и е отпечатана в новия брой.Но по-голямата чест за мен е, че е редом до фотография на Христо Свинаров,  от чиито кадри се вдъхновявам непрестанно, а неговият блог, на който попаднах преди близо година ме вдъхнови да създам блога, в който се намирате в момента.




сряда, 7 ноември 2012 г.

Родопи - язовир Широка Поляна


Още едно място, което не остава пропуснато от всеки фотограф-пейзажист в България.За разлика от язовир Голям Беглик, Широка Поляна изглежда малко по-раздвижен и с повече островчета и полуостровчета.Надморската височина на двата язовира е почти еднаква 1500 метра.Намира се непосредствено до главния път Батак-Доспат.Мястото е изключително красиво, но ако искате повече уединение и спокойствие, ще се наложи да се отдалечите максимално от главния път.Ние се настанихме в близост до едно от островчетата, което ми представляваше интерес.Радвам се че се оказа в близост до пътя, защото навсякъде беше доста разкаляно от дъжда предната нощ и нямаше да рискувам с влизане по-навътре.За разлика от предния ден, този бе много топъл и напълно безоблачен.Липсата на какъвто и да е вятър ме караше да прекъсна полу-заспалото си състояние и да направя по някой друг кадър на прекрасните езерни отражения още по обяд.Все пак гледах да се въздържам, защото не бе съвсем ясно кога ще се добера до електрическа мрежа, а зарядът в батериите на фотоапаратите ми бе прекалено скъп.




Малко преди залез се появи лек вятър, който ми скапваше отраженията в откритите части, но пък ми докара страхотни облаци.Позицията която бях заел не бе особено добра и се наложи да снимам в клин, и да сглобявам ХДР.Нещо което мразя безкрайно.




Но пък в другата посока се случи нещо наистина красиво.Вятърът утихна и успях да уловя перфектните отражения на дърветата и облаците.Направих три снимки, който впоследствие сглобих във вертикална панорамна снимка, която ми скъса нервите, но пък се получи страхотно.





Вечерта ми завърши на другия бряг, където имаше доста интересни предни планове, но го пренебрегнах заради постройките в далечината.Именно заради тях снимката е толкова тъмна, не исках да се виждат..




Минути след това вече си бях в колата, а небето се изпълваше със звезди.Едва се удържах да остана в колата.Знаех че изляза ли навън, ще стопя батерията за нула време и ще трябва да се простя с изгрева.А той определено си заслужаваше.


Сутринта се изнизах може би цял час преди алармата.Студа беше зверски, и почти не бях спал.Стана ми интересно, че Гери няма този проблем?Отговор на въпроса си получих няколко вечери по-късно, след като си разменихме одеялата. :)




Бях дошъл тук точно за тези отражения.Въпреки че изгрева не радваше особено, спокойното и студено утро ме зарадва със страхотно езерно огледало.




Колкото и да ти е студено, тази гледка е способна да те стопли.Мястото от което снимах определено ми харесваше, но реших да влезна по-навътре в гората и да потърся нещо по-различно.Излязох на една пътечка и в този момент пред мен се появи силует, който след като осветих с челника се извърна към мен и очите му светнаха.Останах вцепенен за няколко секунди.Обекта също.Бях сигурен, че е мечка.След като обмислих ситуацията, реших да усиля светлината на челника, за да се уверя в това което виждам.Още повече ми заприлича на мечка.В момента в който започнах да отстъпвам вдясно на мен се чу звънец.Обърнах се и забелязах два коня.След което пак погледнах напред към силуета и да, това също бе кон.Но беше нагазил в блато до над колене и погледнато от моя ъгъл с това голямо тяло продължаваше да ми прилича на мечка. 




Вече успокоен си продължих по пътя в търсене на предни планове.




Невероятно спокойствие, освен мен и конете зад гърба ми, наоколо нищо не помръдваше.




Реших да оставя и 2-та варианта на този кадър за хората, които все още се чудят дали да си купят поляризиращ филтър или могат да карат и без него.А също и за хората, които разполагат с такъв, но не знаят как работи той.Горната снимка е заснета без поляризиращ филтър.А долната със, като е завъртян в положение така, че да се насити и подобри долната част на кадъра.Забелязва се също, че при долният кадър са елиминирани и отблясъците от водата, което е и главната задача на този тип филтри.Елиминирането на отблясъците не може да се постигне по никакъв друг начин.Дори и с фотошоп.




Облаците прииждаха на талази от вътрешната част на язовира.Сякаш там бе разположена някаква адска машина за мъгла.




Забелязах едни страхотни тревички, които включих в кадър.Изглежда сякаш язовирът ми се разписа с най-красивия почерк.




След като приключих със снимането бях толкова премръзнал, че веднага запалих колата и поех по пътя за Доспат.Все още не знаехме коя ще следващата ни спирка...