вторник, 27 март 2012 г.

Витоша




На Витоша се падна най-топлият ден от месец март.След дълго чудене с Гери се спряхме на маршрут тръгващ от хижа Алеко през Платото , покрай резерват Торфено Бранище, през седловината между върховете Ушите и Камен Дел.След това, спускане към хижите и по-оживената част на Витоша и крайна точка местност Златните мостове.В крайна сметка тръгнахме от хотел Морени, защото по-нагоре пътят не беше изчистен.







След около 15-20 минути вече бяхме извън иглолистната гора над хижа Алеко по пътеката,  преминаваща през ски-влека Платото и една каменна река.Малко по-нагоре пътят ставаше все по равен, а гледките неописуеми.Слънцето и безоблачното небе подсказваха колко горещо ще е днес, а аз постоянно си мислех, колко ли ще са ни изгорели лицата и ръцете след този преход.Оказа се, че изгоряха дори повече от колкото очаквах, а слънцезащитния крем вече е в списъка ми със задължителна екипировка в раницата.
 



Тук горе като в бяла пустиня, само силният вятър и боровите гори в далечината от време на време ти напомнят къде се намираш.

Гледка от заслон Ушите.На преден план резерват Торфено Бранище, а в далечината върховете Голям и Малък Резен.
 
Малко след заслон Ушите се достига и седловината между връх Ушите и връх Камен Дел, където е и най-високата точка на маршрута.Ако минавате по този маршрут задължително трябва  да се отбиете в дясно до връх Камен Дел.От него се открива чудесна гледка към София и цялото Софийско поле, заради която и ние бяхме тук, но я отложих за на връщане, като се надявах смогът които е обгърнал цяла София да се отдръпне поне малко с напредването на деня.В крайна сметка си останах само с надеждата.
След седловината започва спускане по западния склон на Камен Дел.Това честно казано е най-приятната част от маршрута.Вървиш надолу по стръмна пътека в гъста и прохладна гора.Не след дълго обаче осъзнахме, че ще трябва и да се върнем по тази същата пътека.А голите до кръста хора, които едва катереха срещу нас, само ни напомняха какво ни чака.След около 2 километра спускане, малко след хижа Бор попаднахме на много приятна беседка с гледка към София на която хапнахме набързо и поехме по обратния път нагоре.




На места зимната маркировка едва се показваше, но дори и без снегоходки ако не излизаш от пътеката рядко се затъва.




Изкачването обратно до седловината ни отне три пъти повече време от спускането с много почивки и спиране за преобличане със сухи дрехи.


Гледка от връх Камен Дел в посока Драгалевци и Бистрица




Горе времето се беше променило.Слънцето отслабваше, а вятъра се усилваше с всяка изминала минута.



Резерват Бистришко Бранище от връх Камен Дел


Връх Камен Дел





Панорама от връх Камен Дел.Панорамата е направена от 16 вертикални кадъра.



Когато видиш тази гледка за известно време забравяш за студа, но след 20-тина минути на върха усетих , че вече ми става доста студено и е време да тръгваме.Когато започнах да прибирам нещата в раницата видях, че полара ми e вътре и осъзнах, че под якето съм само по тениска, а  това обясняваше студа който изпитвам.






На връщане пейзажът бе изцяло променен.След топлия ден, най-горният слой на снега се бе разтопил и сега отново замръзваше.Слънцето караше всичко наоколо да изглежда като едно голямо сиво огледало.

четвъртък, 15 март 2012 г.

Манастир "Свети Теодор Стратилат" край с.Балша

Малко инфо за манастира:
На около 2 км североизточно от софийското село Балша се намира манастирът "Св. Теодор Стратилат". Селото е разположено на няколко километра от околовръстното шосе на София и до него се стига през село Доброславци.



До манастира се достига по черен път, който се отклонява на север от пътя Доброславци – Балша. Самият манастир се вижда ясно от асфалтовия път.



В началото на годината направих един опит за зимни снимки на манастира, но комбинацията от дълбоки преспи, нечовешки вятър и започналият снеговалеж по средата на пътя ме накараха да се върна.




Няколко седмици след това с Гери решихме да се разходим отново в райoна.За съжаление снегът вече се беше стопил и единственият спомен от него беше кал до средата на обувките.Преходът до самия манастир е много лек, приятен и кратък, има-няма 30 минути.Денивелацията спрямо селото е минимална и дори не се усеща.А в случай, че бягаш от вълци, което ми се случи една зима когато бях дете(така и не разбрахме дали ни гонеха, никой не посмя да се обърне назад преди да влезнем в селото), връщането трае 3-4 минути с паданията и ставанията.По принцип вълци в такава близост до селото рядко се срещат, но тогава хората които обитаваха магерницата на манастира, цял ден пекоха агнета и явно миризмата ги беше привлякла.



 Направих доста снимки на манастира от всички страни, но само от тази позиция в кадър не влизат бетонни огради, сгради ,пиянски навеси и маси с пейки, появили се след "реставрацията", които лично според мен убиват духа на мястото.Но не се учудвам, ние българите сме специалисти в съсипването на културно наследство и забележителности.











А това е въпросната магерница на манастира в която преди години ни нагостиха с крехко агнешко.Сега тя е заменена от огромна къща с трапезария, камина и прочие, абе модерна работа...


 На тръгване от манастира бяхме съпроводени от стадо овце и техният овчар.Оказа се, че стадото е собственост на манастира, а също така имат и кози, и крави.В един момент се стопирах между овчарят , кучета и стадото и докато се чудех кое точно да снимам, зад мен се появи нещо неочаквано, което овчарят викаше под името Гошко...Ха прасе.Знам че прасетата се пасат, но обикновенно са вързани, а не в стадо с овце, което ме изненада в случая.Ето на това аз викам щастливи прасета, като изключим пияният ,псуващ и удраящ всичко наред с гегата си овчар.




 Общо взето това е равносметката от деня  малко снимки, никакъв сняг, но много приятна разходка след дългия застой в последно време.