вторник, 31 декември 2013 г.

Фарът край Шабла и рибарско селище Кария


Виновникът за идването ми на това място се явява кея разположен край село Кария или поне това което е останало от него.Освен кея, тук е разположен и най-старият действащ фар на Черно море, който е умалено копие на Александрииския, а непосредствено до тях и единственото регистрирано рибарско селище в България.





В интерес на истината фарът изобщо не ми влизаше в сметките.Това че се намира само на няколко метра от кея, ми дойде като малък подарък, който приех с ентусиазъм и му отдадох полагащото се внимание.




Залеза беше изключително динамичен и красив.Цветовете и светлината се меняха с всяка изминала минута.
 



Въпреки че нямах особена свобода на движение, защото трябваше да се съобразявам с рибарите, които бяха окупирали по-голямата част от вълнолома, изобилието от предни планове е сякаш неизчерпаемо.





Светлината започна да отслабва и дойде ред на няколко минутните експонации.Оборудвах второто тяло с някой друг филтър и го оставих да си събира материал.
 






Последните останки от кея са толкова далеч, че е трудно да повярваш, че някога е стигал до там




За финал завърших със снимка с 20 минутна експонация.Изпратих и последния рибар около мен, с който разменихме по няколко думи за това какво точно правя.Остана озадъчен как с такава сериозна техника ми се налага да вися по 20 минути за една снимка, а видиш ли с негово малко Canon-че ставали страхотни снимки, само с едно натискане на копчето.Определено искаше да види какво ще се появи на екранчето след тези 20 минути, но въпреки това не изчака.Малко след това запалих челника и го последвах по каменния вълнолом.Облаците се разчистиха, а в главата ми започнаха да се мъдрят среднощни сцени с фарове, звездни следи и млечни пътища.Все пак разума надделя и запазих малкото заряд, който ми беше останал в батериите, за сутринта.
 



Утрото ме изненада приятно с ниско разположени облаци сливащи се с хоризонта.Това е може би най-любимата ми комбинация, когато става дума за изгрев край морето. 



Бях подранил със ставането и светлината беше все още оскъдна.Всяка снимка ми отнемаше по 4 или 8 минути в зависимост от блендата.Понякога прекаленно замазаните облаци идват в повече, така че 4 минутния вариант ми се нареди сред любимите от това утро.




Малко след това се прехвърлих на малкия плаж разположен под къщите.Това място се явява нещо като местния паркинг, но за лодки.




Докато си снимах започнах да се замислям, че предната вечер се размотавах навсякъде около селото.Преспах на няколко метра от водата и фара, а сега продължавам да се мотая покрай лодките и все още не се е появил нацупен чичко да ми зададе въпроса „абе ти какво правиш тука”.Обикновено това се случва почти веднага.




Силно впечатление ми направи липсата на огради в селото.Тук не разбираш, къде започват и свършват дворовете.Придвижването става по малки пътечки прокрадващи се между къщите. 



Стълбите тръгващи от плажа ме отвеждат на нечия тераса, откъдето зървам за последно това прекрасно място.