събота, 28 декември 2013 г.

Ветрогенераторен парк Калиакра и нос Калиакра


Когато преди две години започнах да снимам и за първи път посетих този район, веднага разбрах, че няма да е за последен.Според мен най-красивата част от българското ченоморие започва именно оттук, нос Калиакра.





Предвид развилите се обстоятелства пристигаме малко след 12 часа през нощта.Директно поемаме по малките пътища в полето  и навлизаме в ветрогенераторния парк разположен край носа.Стълбовете са толкова много, че сякаш нямат край.



Въпреки че са доста страховити ,тези чудовища изглеждат прекрасно под пъстрото нощно небе


Обзелата ме еуфория ме държеше буден вече часове наред.Въпреки че не изпитвах никаква умора и нужда за сън, реших че е по-добре да изоставя нощните си идеи за някой от следващите дни, отколкото да се успя и да пропусна изгрева.





След малко повече от три часа сън беше време и за първият ми черноморски изгрев за тази година.Прекарахме нощта във ветрогенераторния парк, така че ми бяха необходими само 2-3 минути за да се придвижа до крепостните стени.Бях приятно изненадан, че през нощта бариерата е вдигната.Достъпа до паркинга и самия нос е свободен.В интерес на истината разходката по това време определено е по-добра.Липсва навалицата от хора, глупавите сергии, които са неизбежна част от всяка една забележителност, по-хладно е и на всичко отгоре в безплатно.





Малко по-късно към компанията ми се присъедини едно куче, което ме следваше неотлъчно навсякъде.





В небето не се случваше нищо интересно и реших да потърся друга гледна точка.Преместих се възможно най-близо до отвесните скали спускащи се към водата.На пръв поглед не много опасно място, но все пак е хубаво да се внимава.Височината не е за пренебрегване.


Първите лъчи на слънцето сякаш събуждат мястото обагряйки скалите и крепостната кула в топли оранжеви оттенъци

Малко след тази снимка започнаха да идват и първите туристи, което още повече ми напомни, че мястото се събужда и е време да събирам сергията.Последва едно бързо сутрешно плажче и отново бяхме на пътя, които ни водеше все по на север.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар