понеделник, 28 май 2012 г.

Водопад Скаловитец

Чак ми е малко странно, че този водопад ми е от доста време под носа и чак сега успявам да стигна до него.

От хора живеещи в района подразбрахме, че до водопада се ходи над 1 час от х.Гургулица и даже пак не били успели да стигнат до него и решили да се върнат.Подплашени от тези думи решихме да тръгнем възможно най-рано, за да можем да използваме останалия ден за шляене из планината.





Реших да засичам при тръгването от х.Гургулица.Оказа се, че точно след след 24 минути бяхме под водопада.А връщането ни обратно отне 30 минути.




Навсякъде беше пълно с рояци комари, които не спираха да хапят дори и за секунда, а бяха толкова големи, че веднага след ухапването по тялото се образуваха огромни пъпки с размери до 5см диаметър.Беше ужасно.Даже не знам как успях да издържа толкова време около водопада.






Има възможност за изкачване до първото стъпало на водопада, но при тези комари не ми и мина през акъла.






 Останалата част от деня уплътнихме с лека разходка към връх Белмекен, но слънцето така напече, че изобщо не съм вадил апарата.



петък, 18 май 2012 г.

Водопад Бовска Скакля и Вазова еко-пътека

 Съвсем не планирано някога през многото почивни дни, които за съжаление вече свършиха, се отправихме към Вазовата еко-пътека.То реално за този маршрут няма и какво да се планира.Той е толкова кратък, че бутилка от половин литър вода е напълно достатъчна, но ако си вземете и храна, когато стигнете над водопада Бовска Скакля (който е и главния виновник да съм тук) няма да ви е излишна.За разлика от предния път решихме да тръгнем от долната част на пътеката която започва от гара Бов.Ние реално бяхме с кола и успяхме да скъсим доста от пътеката, като спряхме около последните къщи на селото до една чешма.






В началната част на пътеката тя върви успоредно с реката, която по това време на годината е доста пълноводна и в комбинация от покритите с мъх камъни, бързеи и водоскоци е много фотогенична.






Може би след около 30-тина минути вече бяхме под второ по ред и височина стъпало на водопада.Тук имаше толкова много хора, че едва успях да щракна два три кадъра и реших да опитам пак по-късно на връщане.




От тук нагоре има две пътеки.Едната минава от дясно на водопада, а другата от ляво пресичайки реката.Правилната е лявата през реката, която продължава нагоре през сенчеста широколистна гора.

След около още 30 минути се излиза на много приятна поляна с разпръснати сенчести дървета.Тук цирка е пълен.Талкова хора не бях виждал от едно ходене до Боянски водопад преди няколко години.На всякъде е пълно с хора и цвърчащи деца, но ако може да изключвате като мен случващото се наоколо, значи всичко е на ред.Ако не можете, просто гледайте денят в който идвате тук да не е почивен.Тук утрепахме целия ден в лежане на сянка и четене на книги.Страхотно беше.Изчакахме да останем почти сами и поехме обратно надолу по пътеката.




От едно място покрай пътека може да се види целия пад от първото стъпало на водопада, който впечатлява с височината си.




Около второто стъпало на водопада вече нямаше толкова много хора и успях да направя някой и друг кадър.




На горната снимка нарочно оставих Гери в кадър, за да може да се добие ясна представа за мащаба, който например в долната снимка без човешко присъствие не може да се долови.




Отделих и още малко време на зелените мъхести камъни.




Тези снимки направих от ниска гледна точка с обърнат на обратно фотоапарат, буквално на сантиметър от водата.Кадрирането ми беше доста трудно , защото не разполагам с въртящ се дисплей, който е много полезен при такъв тип снимки.При обработката се наложи да изправя и кропна леко някои от снимките.





Толкоз от днешния ден.Следва водопад Скаловитец....

сряда, 9 май 2012 г.

с.Згориград-Згориградска екопътека-х.Пършевица-х.Горски дом-с.Згориград

Първоначално идеята беше да изкачим Згориградската еко-пътека сутринта и да се върнем обратно по нея.След това по обяд да се разходим до пещера Леденика и до водопад Врачанска Скакля.А евентуално ако остане време и до Бовска Скакля на връщане, като се надявах по залез да съм около с.Заселе.В крайна сметка от замислените няколко краткотрайни маршрута, планът за деня мутира до едно над 20 километрово ходене във Врачански Балкан.





С леко закъснение около 11:00ч. (представях си да сме тук най-късно в 9:00ч.) вече катерехме по пътеката.




През цялото време докато се изкачвахме си набелязвах места за снимане и разни идеи за на връщане.Направих няколко снимки докато спирахме за почивка, които в крайна сметка си останаха единствените от еко-пътеката.





След може би около час вече бяхме под водопад Боров Камък.Снимането беше много трудно.Липсваше зеленина, излезе много силен вятър, който разнасяше водата навсякъде и нямаше начин да се снима в близост до водопада, а позицията на слънцето още повече затрудняваше гледните точки.Примирих се и реших да си оставя и снимането около водопада за на връщане.Като гледате една единствена снимка на водопада предполагам вече се досещате, че връщане нямаше, поне не и от тук, но за това по-късно.

След дълго умуване как да минем на десният бряг на реката и един опит това да стане в плитката част пред самия водопад, по доста хлъзгави камъни, решихме че не си заслужава риска и тръгнахме обратно надолу да търсим друго по-безопасно място.Изведнъж до като се връщахме, видях как едни хора минават зад самия водопад.Последваха големи молби и навиване на Гери, за преминаването зад водопада, което за нея беше безмислено, но накрая склони.При преминаването вятъра ни погоди много кофти номер.Точно в момента на минаване така духна, че всичката вода от водопада се изсипа на главите ни.





След едно бързо подсушаване, преобличане и леко смъмряне от Гери плюс думите "Аз от тука не се връщам" продължихме нагоре.





След няколко минути вече бяхме над водопада от където се открива страхотна гледка към с.Згориград и прохода Вратцата.




От тук пътека изглежда все едно свършва, но като се продължи малко по нагоре по течението на реката, маркировката започва да се появява и пътеката започва да личи.Не след дълго се излиза на много красива поляна покрай реката, която е заобиколена от всички страни с не много високи върхове.Тук както всички така и ние спряхме да похапнем, а след това се започна едно гледане на хартиени карти и табла, и на пресмятания на разстояния.Трябваше да изберем най-краткия маршрут за връщане до колата, изключващ този от който дойдохме.Като казвам кратък, това означава 20 километра до началото на с.Згориград и после още около 5 километра до колата.Мен честно казано ми се искаше да се върнем през пътеката за да си направя кадрите, които бях запланувал.Дори предложих да сляза сам до колата и след това се кача до х.Пършевица от където да взема Евгений и Гери, но на общото събрание не се прие.





Както ви е станало ясно още от заглавието, поехме нагоре към х.Пършевица и започнахме да се спускаме по асфалтовия път през другите хижи в района.Още от началото започнахме с гениални идеи за скъсяване на пътя, които само го удължаваха.




В тази част на планината има доста добри места за пейзажни снимки, но припряни от времето нямах възможност да се оглеждам кой знае колко и направих само няколко кадъра набързо и то от ръка.




Не след дълго се появи и GPS сигналът, с помощта на който успяхме да се ориентираме какво ни очаква надолу и успяхме да направим няколко shortcut-а с които съкратихме времето за пристигане с около 20 минути.От друга страна shortcut-ите ни прекараха и през една полянка с минзухари която ни удължи времето с 20 минути.






Малко по-надолу по пътя стигнахме и до едно от местата в района, на което държах задължително да снимам.Щеше ми се да съм при малко по различни атмосферни условия тук, но.. какво да се прави.





На долната снимка, в далечината между 2-та хълма се вижда водопада, а малко по надолу в ниското реката, където е колата ни.Ако можехме да минем направо всичко изглежда супер, но на нас ни остава малко над 10километра.
 



След много shortcut-и (някои от които не толкова short) успяхме да слезем в селото по една козя пътека, която ни съкрати драстично разстоянието.Веднага щом стъпихме в селото бяхме посрещнати от едно куче, което вървя с нас около 3 километра изпращайки ни до колата.Сложихме му какви ли не имена, но не отговаряше на нито едно.Накрая когато стигнахме до колата и Гени си извади последния сандвич от чантата, започна да отговаря на всякакви имена.







Докато аз се занимавах да снимам някакви глупости, освен сандвича от Евгений, кучето получи всичката ни останала храна, че даже и вода му сипваха в едно отрязано шише, че бил много засолил :)







Общо взето така приключи този ден.Аз не много доволен, но пък поне имаше и доволни.Като например кучето.

понеделник, 7 май 2012 г.

Рила в облаци

Толкова много исках да снимам водопад Скаловитец след дъждовете и пролетното снеготопене, че избрах най-неподходящия ден за това.Когато се събудих сутринта и погледнах към Рила, тя изобщо не се виждаше от ниската облачност и мъглата.Но в град Костенец не валеше и реших да опитам с надеждата, че там горе също няма да вали и малко по-малко с напредването на деня облаците ще се разсеят.С Гери вече  излизахме от града и пътувахме към село Костенец, а планината все така се криеше някъде пред нас в гъстите облаци.Видяхме я чак когато влязохме в селото.


Тъй като беше едва девет сутринта, а очевидно аз имах много време в чакане на отдръпването на облаците, реших да убия малко време покрай така любимия ми Костенски водопад.




Направих една снимка и реших да тръгвам, все пак не съм дошъл за това.




На връщане за малко да настъпим едно приятелче :)

Започваше леко да пръска и не ми се рискуваше да тръгнем пеша от вили Костенец, затова продължихме нагоре с колата.



На няколко пъти спирах да снимам, но повечето от снимките, които направих бяха с насочен нагоре апарат и колкото и да бършех обектива винаги имаше по някоя дъждовна капка.





 Колкото по-нагоре отивахме, толкова повече времето и видимостта се влошаваха.На паркинга на хижата нямаше нито една кола, а хижата изглеждаше като необитаема сграда от някой филм със зловещ сценарий.Минахме през двора на хижата и се спуснахме към м.Миликини ниви от където започва пътеката към водопада през боровата гора.





Тук вече осъзнахме, че няма как да продължим през гората.Освен ако не се примирим да се връщаме мокри наобратно.Въпреки че на поляна почти не валеше, от натрупалите се капки по клоните на дърветата в самата гора дъждът не спираше.





Докато стояхме на калната пътека и капките тропаха по качулката ми, взехме единодушно решението да се върнем.





Гери излезе на поляната, а аз си потърсих нещо за снимане в гората.





Общо взето нищо интересно, с изключение на още един приятел който си просеше да бъде сгазен.





Беше доста по-малък и плашлив от предния и се наложи да го гоня известно време.





След като успяхме да се намерим с Гери, поехме по обратният път надолу.Въпреки, че валеше реших пак да се отбия до Костенски водопад.







Не много доволен от развитието на деня, все пак се прибрах със снимки на водопад.Между временно докато напиша тази публикация успях да снимам още два водопада,но Скаловитец не е сред тях.Така че...to be continued...