събота, 27 юли 2013 г.

Природен парк Врачански балкан



Тази година ми е тръгнала на преснимане на вече снимани места и това неминуемо ме доведе във Врачански Балкан.Тук определено имах много пропуски, а от мястото има какво да се желае, така че се завърнах отново.Естествено както обикновено имах план или по-скоро се надявах на точно определено нещо, но пейзажна фотография и планове са две неща, които рядко се съчетават.





Като за начало се насочихме към водопад Боров камък, но този път за разлика от предишния се спуснахме от горната част на пътеката под хижа Пършевица.Ако се разхождате на това място рано сутрин, дръжте апарата под ръка или поне когато видите първата сърна го извадете, за да имате шанс за да заснемете следващите.И да, не виждате снимка на сърна, моят апарат си остана в раница :)Водопада не ставаше за снимки и си останахме само с разходката, приятната дрямка и обяд на поляната над него.След това се отправихме към изоставената горна лифтова станция, където се очертаваше да прекараме останалата част от уикенда.Мястото около лифта е много приятно за нощувка, но в почивните дни е доста посещавано и се наложи да изтърпим, няколко селски компании, както и една софийска, от която не спря да звучи селска музика.Хубавото е, че малко преди залеза всички се изнесоха и останахме сами.За съжаление залеза не предложи абсолютно нищо, като светлина, а това неминуемо води до нощни снимки.Доста се запалих по този тип фотография в последно време и при всяка удобна възможност гледам да се възползвам.Тази нощ се очертаваше горе-долу подходяща.Около 22:00часа вече бях на позиция и започнах с 1 час експозиция над село Згориград и прохода Вратцата.
   




За следващата снимка реших да подходя малко по-сериозно.Отново заложих на снимка от 2 кадъра по 30 минути.Луната все още не беше изгряла и сградата не бе осветена.Наложи се да стоя навън през цялтото време и да осветявам всяка част от сграда на равни интервали.Всичко започна супер, с еуфория и нетърпение в окачаване на първата снимка.И към 1 часа през нощта премина към премръзване и страх от постоянното шумолене в обраслата зад мен трева и храсти.В такива ситуации винаги си мисля от какво повече ме е страх, от диви животинки или от някой човек, който се опитва да ме ограби.Може би отговора зависи от това къде се намирам.Ако съм някъде в Централен Балкан и шанса животно да е мечка, май предпочитам да бъда ограбен.




 Към 1:30 приключих и реших, че е време да лягам..Началото на май е кофти период.Цял ден жега, а през нощта температури малко над нулата.Доста се бях намръзнал и цяла нощ не можах да заспя.Едва дочаках 5 минути преди да звънне алармата и излезнах навън.





Започнах да снимам още по тъмно преди да загаснат светлините на селото.Изгрева беше малко по-различен от залеза.От юг се задаваха сериозни облаци, но нямаше изгледи да се наместят навреме.
 



Светлината бавно преливаше от студените и сини цветове на нощта, към по-топлите цветове на идващия ден.





Лампите на селото изгаснаха, а слънцето прокарваше лъчите си през прохода.





Естествено обърнах и подобаващо внимание на конете, които се мотаеха наоколо.След което тръгнахме към хижа Пършевица.















По пътя попаднахме на много приятна гора с левурда.Естествено веднага се набутахме в нея, кой да снима, кой да бере.Абе който каквото го влече :)




Слънцето все още беше ниско и се получи интересна светлина.Жалко че левурдата вече не бе така свежа, а и местните мангусти доста я бяха опоскали.





След това се отправих към местност Кобилини стени.Идеята ми беше да огледам и проуча района за бъдещи снимки.Нямах никакво намерение да снимам, дори не си бях взел статива, за което веднага съжалих.Тук бяха адските облаци.




Върховете в далечината са мястото, на което спах и чаках изгрева.Представям си как щеше да изглежда изгрева ако облаците бяха подранили, с около 2 часа.




Когато видях боровинките, които бяха навсякъде в краката ми и съвсем скоро ще узреят напълно, веднага ми мина през акъла, че май няма да дочакам зимата преди да се върна отново тук...