Източни Родопи - яз.Въча и Дяволския мост край Ардино част I

 Всяка година с наближаването на есента в главата ми няма нищо друго освен планове за Родопи.Тази година те бяха доста сериозни, като се има предвид времето, което бях отделил за това пътуване, спрямо местата за снимане.Четири дни, които включват шест обекта си е направо фантастично, ако очакваш да се прибереш и с качествен фото улов.

 Първоначално маршрутът ни минава през Централни Родопи в търсене на една локация, на която попаднах при проучването на района с Google карти.Черен път свързващ село Осиково с основния път минаващ край яз.Въча.Същият се оказа труден за откриване, а работещите на стената ме гледаха доста странно, когато поисках да ме упътят.В крайна сметка го открихме, но след направения опит се оказа невъзможен за преминаване, поне не и с моята кола.Минахме на план Б - село Осиково и връзване към пътя в горната му част.Тук беше доста по-лесно с упътването, всички знаеха къде искам да отида, но никой не вярваше, че ще успея с тази кола.В крайна сметка пътят се оказа проходим, ако изключим задирането на предна броня, радиатори и всички други възли намиращи се под автомобила.Все пак моята кола е достатъчно тренирана и за пореден път се постара да не ме изложи.Остана да мислим за връщането, което щеше да е значително по-трудна задача, но до тогава имаше достатъчно време, което да запълним с панорамните гледки от това прекрасно място.

 Залезът не бе особено продуктивен, но до някъде ме успокояваше това, че нямах очаквания за мястото.Реално дори не знаех каква гледка ме очаква тук горе.

 В интерес на истината, тя не е никак лоша и при малко по-различни условия, може да се получат интересни неща.Надморската височина на мястото не е малка и гледките са подобаващи във всички посоки.В случая това беше и мястото с най-истинската есен от всичко, което ми предстоеше през следващите дни.

 Първите лъчи на слънцето събуждат далечните склонове и плаващите в язовира къщи, които една след друга гасят нощното си осветление.

 Дойде и времето за събиране на смелост преди да поема обратно нагоре към с.Осиково.Вече знаех невралгичните участъци и единствените трудности бяха в самия край на пътя, но след 2-3 засилки и подробен оглед на настилката излязохме на твърда повърхност.След няколко метра установих, че колата отказва да работи на газ.Оказа се лека повреда, която успях да локализирам отстраня доста бързо.Всичко се дължеше на откачена кабелна обувка в следствие от друсаното по черния път.След това можехме да помислим за закуска и кафе, като бяха удостоени и от приятната компания на Бай Слави, с който се запознахме предния ден.Последва едно импровизирано бране на гъби, размяна на телефони и обещания за нови срещи.

На места по пътя есента е в разгара си

 Оттук насетне пътят ни продължава все по на изток.След като преценяваме, че времето е напреднало решаваме Чудните мостове да отпаднат от стегнатия график.Отправяме се директно към град Ардино и небезизвестният Дяволски мост.След Ардино пътят продължава по прясно асфалтирана отсечка през село Дядовци, стигайки до нещо като паркинг.Тук асфалтът свършва и пътят преминава в горски.След доста чудене и търсене на указателни табели, каквито липсваха решихме да поемем по самият път.Всъщност имаше огромна табела, на която пишеше колко милиона са усвоени за асфалтовия път, но явно не са останали 10-тина лева за табела оказваща къде води този път.Изминахме може би около километър губейки всякаква надежда.Обърнах колата и се върнах обратно.Реших че не може едно от най-сниманите места в България да е забутано на ....Бяхме отново на асфалтовия път в търсене на табели, пътеки, интернет или каквото и да е.Беше делничен ден и вече се свечеряваше, не разчитах на появата на хора, когато ненадейно се зададе кола идваща отдолу.В крайна сметка, черният път се оказа правилният, просто трябва малко повечко търпение и си там.И то навреме за залеза...
 

 Залез който никакъв го нямаше, но с малко повечко късмет се оказах на правилното място.Горната снимка определено осмисли тези два дни пътуване.

 След като се насладих и на перфектни отражения, които реката ми предостави, дойде ред да се насладя и на току-що приготвена порция спагети, чаша вино, всичко това естествено на свещи :)


 До изгрева ме делеше само една нощувка на това иначе красиво, но и доста страховито място, като се има предвид отдалечоността му от най-близкото населено място.Което от друга страна означава какви ли не животинки през нощта, които не преставаха да ровят и тропат по металния контейнер, който непредвидливо се намираше съвсем близо до нас.За капак на всичко през нощта валя три пъти.Или поне аз толкова пъти се събуждах и стоях буден чакайки да спре.Определено дъждът ме притесни най-много.Да те завали дъжд на това място и  да се налага да излезеш по калния и глинест път, си е доста притеснително.В крайна сметка на сутринта се оказа, че дъждът е бил доста по-слаб отколкото ми изглеждаше, а от облаците почти нямаше следа.
 

 За изгрева реших да търся гледни точки от обратната страна на моста, което ми изигра лоша шега.Не успях да намеря нищо интересно, а времето за връщане обратно ми отне и малкото приятна светлина.

Задоволих се с леко лилавите оттенъци на късния изгрев и сините тонове на идващия ден.

На сутринта отраженията не бяха така перфектни, както вечерните.Цялата река беше осеяна с някакви неидентифицирани за мен обекти, плуващи по течението, които при малко по дълги експозиции биха създали приятен ефект.За съжаление аз не можах да се възползвам.

След тази снимка остана да си намерим и някоя маса, на приятно и слънчево място и да се насладим на сутрешно кафе и закуска.

Следва втора част....

Можете да посетите и харесате моята Facebook станица , на която се старая да публикувам последните направени снимки, както и някои стари, които липсват в тук!

Южно Черноморие

Един перфектен изгрев, след една перфектна буря, която продължи през цялата нощ с неистови опити да изтръгне палатката ми от земята, в комбинация с традиционното за тази година количество проливен дъжд.

Тази година имах възможността да стигна до родното ни Черно море, цели три пъти.Като основно се съсредоточих върху добре познатите ми обекти в най-южните части.Горе-долу започвам оттам откъдето приключиха и пролетните ми приключения, а именно от фара край Ахтопол.Имах съвсем други намерения за тази сутрин, но бурята която се развихри предната вечер, предначерта бурно море и някой друг облак в небето.

Почти не мигнах през тази нощ.Сериозното количество дъжд и ураганният вятър, който разтърсваше палатката не ми даваха мира.Постоянно трябваше да правя ревизия за евентуални течове или проблем с въжетата, които очаквах да се предадат във всеки един момент.В крайна сметка всичко мина нормално.

Бурното море в комбинация със силния западен вятър ми даваше възможност да рисувам с разбиващите се пред мен вълни.Без този попътен вятър такава снимка би била невъзможна без риск да си повредите камерата.

Водата без проблеми заливаше скалата върху която се намирах, въпреки че тя е на около два метра над водата.В крайна сметка това не ме притесняваше особено, защото за да стигна до нея, вече бях мокър до над коленете.

Светлината тази сутрин се задържа прекалено дълго, което ми даде възможност да си поиграя и с вълните заливащи фара.

След това утро мога да кажа, че нещата леко ми потръгнаха, като изключим залезите, от които нищо не излизаше.За следващата сутрин заложих отново на сигурно.Скалите кораби никога не са ме предавали и почти винаги си щипвам по нещо по-така.

Реших да се заиграя с малко по-дълги експонации, но тъй като нямам неутрални филтри се наложи да снимам в по-ранните минути преди изгрева, когато светлината е малко по-оскъдна.Комбинацията поляризиращ филтър и неутрален градиент ми дадоха времена от по над две минути, които бяха достатъчни за лекото размазване на облаците, което исках да постигна.

Тази сутрин фотографите покрай скалите бяхме в повече.В един момент буквално нямаше къде да сложа статива без да преча или някой да пречи на мен.Реших да се преместя на позицията, която си намерих през пролетта.Естествено тук си бях сам и като бонус, най-интересните неща се случваха в моята посока.

След това утро времето се обърна против мен и четири дни снимка не видях.Направих опити от плажовете Липите, Силистар и Велека, но не излезе нищо смислено.Успях да се разпиша и с една нощна серия от Скалите кораби, но до момента не съм имал време да се занимая с нея.Остана ми една последна сутрин, която отредих на рибарското пристанище до Варвара.Място което отлагам от доста време.

Изгрева не предложи нищо особено като светлина, но пък облаците се раздвижиха порядъчно.

  Кейчетата сякаш са безбройни, като се имат предвид скромните размери на залива.

След като видях последната снимка ме хвана малко яд, че не обърнах внимание на тъмния пясък по-рано.Вече не беше останала светлина да измисля нещо интересно с него, така че го оставяме за следващия път,  когато надявам се да имам малко повече късмет и да не се прибирам само с три изгрева за цели десет дни.


Можете да посетите и харесате моята Facebook страница , на която се старая да публикувам последните направени снимки, както и някои стари, които липсват в тук!

Седемте Рилски езера

Рилски езера отдавна ми стоят в списъка с "непосетени места", които целенасочено отлагах.Определено не съм фен на случващото се горе стълпотворение и всичкия този търгаш.За целта се отправям натам в един не много топъл пролетен уикенд с очаквания за лошо време и по-малко туристи.За съжаление това тук явно не е възможно.Още от ранна сутрин на паркинга няма места, а опашките пред лифта са потресаващи.

 След прекосяването на лифтовата дистанция поемаме по пътеката към езеро Бъбрека, без никаква видимост в индианска нишка с привидно недоволни хора, които през цялото време не спираха да мърморят.До някаква степен ги разбирах.Да дойдеш дотук, да платиш паркинг и 20лева за лифт и да нямаш възможност да видиш нито едно езеро заради непрогледна мъгла си е кофти работа.За нас всичко си беше екстра.Завъртяхме един кръгов маршрут и се настанихме в старата хижата, където убихме останала част от деня с надеждата нещата да се раздвижат и да извадя нещо интересно от залеза.

 

Малко след 19:00часа вече бях на заплануваната позиция, а облаците като по поръчка започнаха да разкриват връх Харамията издигащ се над водите на езеро Близнака.

Залезът не блестеше с особени цветове в небето, но за това което очаквах предвид мъглата през целия ден си беше направо перфектен.Топлите тонове на залязващото слънце обагряха отсрещните върхове преминавайки към кърваво червени оттенъци .

Останах да снимам и в синия час, но никоя снимка не ми хареса достатъчно.Събрах си нещата, палнах челника и газ към хижата, където опитах и няколко нощни кадъра преди да се кача в мърлявата стая, нещо което все още ми е трудно за проумяване.Хижа в Рила с идеален достъп, лифт, ток и вода.Непрекъснат поток от туристи, а вътре няма кой да тегли една метла в стаите, да не говорим за ремонт или подмяна на каквото и да било.Просто жалка история, която спирам да коментирам и минавам директно към изгрева. 

Утрото ми бе някак странно.Прогнозите бяха за 70% облачност, която привидно липсваше.Това ми даде възможност да се върна в леглото  за още 30-40 минути сън, което си беше чудесно.Нямаше абсолютно никакъв смисъл да бъхтам по пътеката до горните езера за този изгрев.

Задоволих се с още една порция червени върхове, този път от езерото край хижата.В крайна сметка светлината не излезе никак лоша.

По това време на годината реките се спускат от всички върхове, образувайки красиви бързеи и малки водопади.

Първите слънчеви лъчи събуждат новата хижа и върховете над нея.

След събуждането  на всички върхове и хижи в района дойде ред и на моето.След едно-две кафета в хижата, хващаме пътеката нагоре към останалите езера.Все още е рано, лифта не работи и Косьо, които беше преспал на палатка в района е единственото живо същество, което засичаме чак при езеро Окото.

Гери, Косьо и кучето Рилко пред гледката от връх Дамга (2 669 м.) към Урдиния циркус и Мальовишки дял, която ни оставя без думи

Малко над езерата, пътека ни отвежда до раздела и оттам до връх Дамга, откъдето се открива величествена гледка към циркус Урдини езера и Мальовишкия дял.Място което е уникално и не подлежи на описание.

Един прекрасен обяд в ресторанта с най-добрата гледка и бяхме презаредили за пътя обратно надолу.Имахме някоя и друга идея за водопадя Скакля, но я оставихме за следващия път.


Можете да посетите и харесате моята Facebook станица , на която се старая да публикувам последните направени снимки, както и някои стари, които липсват в тук!

Деветашко плато - Деветашка пещера, Крушунски водопади, пещера Стълбица и водопад Сувчарско пръскало

Тази година писането не ми върви.Някак не остава време, а и да си призная малко ме мързи :). От друга страна успях да открадна доста време за снимки, като се разписах с 4 излизания в Рила и 2 в Централен балкан.Успях да се добера и цели 3 пъти до Южното ни Черноморие.Снимките от тези пътувания се надявам да Ви поднеса в близките месеци тук в блога и на новата facebook страница.

Отлагах доста дълго това пътуване в Деветашкото плато и въпреки, че ми е пределно ясно, че тези места са трудни за снимане през почивни дни, се натресох именно по това време.В най-известния природен феномен Деветашка пещара, ми се наложи да си повися 3-4 часа, докато намеря пролука, в която автобусите изсипващи хората се разредят поне малко.Естествено това не доведе до пълната им липса и се наложи останалите да премахна в пост-обработката от снимките.

Много важно нещо, което може би е хубаво да знаете ако възнамерявате да посещавате тази пещера, е че тя има ограничения в достъпа от 1 юни до 31 юли заради размножителния период на прилепите.През този период е отворена за посетители само главната зала, която виждате на снимките.

След Деветашка пещера не подминахме и Крушунските водопади, които са съвсем близо в района.В интерес на истината не бях поразен от това място въпреки красотата му.Тълпите от хора, всичките тези заведения, сергии и застрояване убиват атмосферата тук.Вероятно в часовете преди осем сутринта енергията и самото място ще изглеждат съвсем различно и може би това е най-подходящото време ако искате да се насладите на истинската красотата на тези водопади.

За да снимаш тук е необходимо неистово търпение в изчакване на тълпите от хора, другата възможност е да си намериш място, което е недостъпно за туристите екипирани с джапанки и обувки на висок ток, които са реално около 90% от посетителите.

След Крушунските водопади времето вече бе напреднало и трябваше да се оглеждаме за място,  на което да разпънем палатката.Избрахме село Крамолин и археологически обект "Градът".Не знаех много за мястото, но знаех, че от върха в близост се открива гледка към яз.Стамболийски.Стори ми се приятно място за евентуален изгрев, което за съжаление не успяхме да открием.След доста лутане по местните черни пътища решихме, че е по-добре да си опитаме късмета другаде преди да се е стъмнило.След бърз преглед на картата решаваме да се отправим към яз.Стамболийски.Нямах никаква информация за този язовир иначе изобщо нямаше и да тръгна към него.Мястото съвсем не става за снимки, а както се оказа, да намериш място за палатка си е луд късмет.

Вече навъртахме сериозен километраж в района, а идеите се изчерпаха.Решихме да  преминем към плана за следващия ден.Върнахме се до село Кърпачево, след което продължихме по един от най-разбитите черни пътища, по които съм минавал някога.Вече по тъмно паркирах колата до входа на пещера Стълбица, където прекарахме нощта.  

"Пещера Стълбица"
 Основната зала на пещерата наподобява формата на летяща чиния.

Нощта бе тиха и спокойна, а утрото прекрасно.След лека закуска започнахме да събираме кураж за да влезнем и в самата пещера.Входа на пещерата се намира буквално насред нищото и представлява дупка в земята с диаметър около 5м.Докато се намираш в безкрайните поля и ниви, метална стълба те отвежда в дълбините на земята.Слънцето все още бе ниско и светлината постъпваща през малкия вход бе оскъдна.Единственото осветено място беше на няколко метра от самата стълба.За да се отдалечите от входа към същинската вътрешност на пещерата са необходими специална екипировка и доста смелост.

Останалата част от деня прекарахме в пътуване.За връщане обратно избрахме пътя през Беклемето и Подбалкански път.

Беклемето ни посрещна с надвиснала над балкана буря и пороен дъжд, който изчакахме да спре докато обядваме.

Живописните пътища на Троянски проход извисяващи се на 1565 метра н.в.

Дъжда спря, но времето не беше обещаващо.В плана ни остана единствено с.Христо Даново и Сувчарското пръскало сгушено в горите над него.Знаех че до водопада има път, така че решихме да рискуваме.Още с влизането в селото бях много скептично настроен за пътя до самия водопад.Пътищата в самото села са толкова окаяни, че не се сещам да виждал нещо по-зле от това и то в населено място.Малко след доста страшната циганска махала, (през която докато минаваш всички роми са вперили поглед в теб и единственото, на което се надяваш е да не ти угасне колата, докато си се заключил вътре и си затворил всички прозорци) се поема и по пътя за водопада.Който освен, че е почти толкова разбит, като този в селото е и затрупан от свлачища.Успяхме да стигнем с кола до някъде, което когато си направихме сметка е околко 2/3-ти от целия път.Никак не е малко, но определено трябва да сте си прежалили колата.

Направих едва няколко снимки и отново заваля.Успяхме да се скрием под една скала, където прекарахме около половин час докато дъжда отслабне.На връщане към колата дъжда отново се засили, появиха се и гръмотевици.Чувствах се доста неловко в с 3кг железен статив в ръка.В крайна сметка стигнахме точно навреме до колата, а бурята която последва бе потресаваща.

Вече и във FACEBOOK :)

Платформата на Facebook не ми е от любимите и затова се въздържах и странях от нея от доста време. Все пак на този етап ми изглежда добра алтернатива допълваща блога, който ми става все по-трудно да водя поради липса на време. Надявам се това да улесни и по голямата част от потребителите, които ще могат следят "изкъсо". Това не означава, че блогът ще спре да функционира.Възможно е да е променя концепцията, както и да бъде изцяло променен в бъдеще, но ще продължи да съществува.

И така, да минем по същество. Facebook страница, на която ще може да ме следите е следната:

Simeon Simeonov photography on Facebook

Ще се радвам да харесвате и споделяте моите фотографии!
Поздрави,
Симеон

Фара край Ахтопол

За този фар си оставих цели три изгрева, които за малко да не ми стигнат.Не че имаше толкова материал, а просто хванах една дъждовна сутрин и една мъглива, като между двете ми се падна и малкото късмет, с един бих казал не лош изгрев.

Както всяка сутрин имахме уговорка с Румен, но той отпадна на мястото за среща.Реши че небето му е скучно, което си беше вярно към този момент, но малко по-късно нещата се разнообразиха.

Pentax K5 F13 1/3sec ISO200 11mm + ND8 Soft grad

Бях край фара още по тъмно, което ми даде време да огледам и да се пробвам с няколко нощни снимки, но светлината беше кофти и не извадих нищо.

Pentax K5 F11 /1.6sec /ISO200 /12mm + ND8 Soft grad

Харесах си композиция в края на островчето, до което се намира фара.Оставаше ми да се преборя с няколко хлъзгави камъка и да се добера максимално близо до водата. За да задържам равновесие се  наложи да стабилизирам с два крака в поза близка до шпагат и да седна на една скала, която се оказа мокра. Към този момент ми беше убягнал факта, че прииждащите вълни ще ми мият задника, но след първата вече ми беше все тая.Поне гледката си заслужаваше.

Pentax K5 F13 /1/2sec /ISO200 /12mm + ND8 Soft grad

Малко по-късно с мокря ми гъз се премесихме от другата страна на фара, където вълните бяха доста по-сериозни и се налагаше повишено внимание в обстановка.Все пак се получаваха интересни и раздвижени предни планове.

Pentax K5 F13 /1sec /ISO80 /11mm + ND8 Soft grad

Реших да се върна на първоначалната позиция, където нещата вече се случваха.

Pentax K5 F13 /1sec /ISO80 /11mm + ND8 Soft grad

Слънцето започна да прехвърля хоризонта и отново смених позицията.Вълните зачестиха и увеличиха размерите си, което определено ми харесваше повече от тепсията, която гледах през последните 5 дни.Снимането стана малко по-сложно, а  вече освен задника и краката ми бяха мокри до колене.Сетих са за ботушите които си купих преди няколко дни, ма защо са ми, нека си седят в колата.

Pentax K5 F13 /0.7sec /ISO80 /12mm + ND8 Soft grad

Съобразявах се с вълните и на прибежки напред-назад си открадвах по някоя снимка.Докато изведнъж изгубих поглед над нещата и една вълна буквално се изсипа отгоре ми.По мен не остана сухо място, по техниката също.Готиното е че в този момент апарата снимаше и се оказа, че си имам и снимка :)

Pentax K5 F13 /0.7sec /ISO80 /12mm + ND8 Soft grad

Едно бързо подсушаване на техниката и отново съм в играта, при това тъкмо навреме за първите лъчи на слънцето.

Pentax K5 F13 /0.8sec /ISO80 /11mm + ND8 Soft grad

Вече бях мокър до кости и не ми пукаше особено за изливащата се върху мен вода.Оставаше само да си пазя техниката, като я вдигах със статива високо над главата при всяка по-голяма вълна.

Pentax K5 F13 /0.6sec /ISO80 /12mm + ND8 Soft grad

В края на златната светлина вълните вече бяха доста сериозни, а наличието на повече светлина даде възможност за улавяне на малко повече динамика в снимките.

Pentax K5 F13 /1/3sec /ISO80 /12mm + ND8 Soft grad

С тази публикация най-накрая приключвам с кадрите от пролетта и морето.Доста изостанах с писането, и като се замисля си дойде време за още морски кадри, но за това по-натам  :)

За финал на тази публикация ще дам няколко съвета за поддръжка на техниката при заснемане на морски пейзажи, някои от тях не пренебрегвам никога, но други биват пренебрегнати в името на кадъра:)

1.Винаги сменяйте обективите с повишено внимание.Особено ако сте на плaжна ивица-забелязал съм, че колкото и да внимавам, винаги се връщам с увеличено количество прах по сензора.Все пак е добре да се внимава, защото пясъка може да доведе и до механични проблеми с камерата.
2.Може да приемем за предимство да се използват протекторни (UV) филтри на челната леща.Те ще защитят челната леща не само от наранявания, но и от евентуални пръски морска вода, която е доста агресивна-лично аз не използвам UV филтри по разбираеми причини, но в такива случаи са ме спасявали градиентите или пък някой поляризатор.
3.Полагайте грижа за статива си.След всяко снимане е добре да се измива с питейна вода, особено в случаите, когато е потапян в морето - лично аз дори си нося шише от половин литър предварително напълнено и изплаквам при необходимост непосредствено след снимки.Ако мястото, на което се отседнали е близо до мястото за снимане, може да свършите това и малко по-късно.
4.Използватейте добре затворени чанти и раници.Когато не снимате е добре техниката да е прибрана-някои от по-скъпите ми обективи дори са предварително прибрани в найлонови пликчета за по-добра защита от пясък и прах.
5.След снимки е добре да забърсвате използваната техника, без значение дали е мокрена и подлагана на запрашаване.Аз използвам леко навлажнена кърпа, а за филтрите микро-фибърна кърпа.
6.Съобразявайте се с приливите и отливите-Определено това е едно от най-опасните неща, които дори и аз подценявам на моменти.
7.Не оставяйте техниката без надзор в близост до морето-пясъка пропада лесно под въздействието на вълните, стативите стават  нестабилни и биват повличани.
8.Съобразявайте се с теченията и посоката на вятъра-това може да ви е в голям плюс при снимки в близост до водата.Ако снимате срещу по-големи вълни и имате вятър идващ ви в гръб.Всичко е наред.Но ако снимате срещи вълните и насрещен вятър, ще ви е трудно да направите снимка без пръски по обектива.


Естествено има още полезни съвети по темата, така че може да оставяте и своите в коментарите по-долу.