петък, 22 юни 2012 г.

Изгрев край житни ниви

Най-неприятното нещо на тази част от годината е, че за да снимаш по изгрев слънце трябва да станеш между 4:30 и 5:00 сутринта и това при положение, че мястото на което ще снимаш е само на 10-15 минути път от теб.

Обикновено съм на позиция още по тъмно и се придвижвам на челник, но този път нещо се замотах и още преди да се отклоня по черния път светлината се появи на хоризонта.Цветовете бяха уникални, нещо между синьо и лилаво-розово и се сменяха с всяка изминала секунда.В гонене на светлината, карането ми по разбития черен път на моменти граничеше с лудост.За капак на всичко се оказа, че пътя свършва на около половин километър от дървото, около което бях решил да се позиционирам и се наложи да ударя един спринт през мокрите житни класове, които ми стигаха до гърдите.




Когато успях да стигна до дървото(което се оказа някакъв скапан храст) бях изцяло мокър от кръста надолу, но пред вид това което се случваше пред мен не отдавах голямо значение на факта.





С невероятните си цветове, пред мен идваше новият ден притиснат от гъстите облаци, а зад мен все още беше непрогледно и мъгливо.







Времето беше толкова спокойно, че класовете не помръдваха и милиметър.









След тази снимка реших, че време да изляза от нивата, защото вече и обувките ми пропуснаха.В този ред на мисли мога да кажа "не си купувайте туристически обувки Hi-tec" протичат на 5-тия месец.








На долната снимка може да видите "дървото", така както го видях аз предният път.Много подмамващо нали?



вторник, 12 юни 2012 г.

Водопад край Траянови врата, Костенски водопад и още нещо..

В тази публикация ще събера няколко излизания за снимки от средата и края на месец май, за които просто няма смисъл от самостоятелни публикации.

В средата на май месец отскочих до един безименен водопад (поне аз не знам да има име) в Средна гора, който съм снимал на няколко пъти и дебна от доста време за повечко вода.








След като цяла сутрин валя дъжд, по обяд с големи надежди се отправих към него.За мое съжаление пак беше маловоден, явно тук беше валяло по-малко и по-слабо.



 


Водопада е висок десетина метра, а непосредствено над него има още два по-малки водопада.

Към края на месеца направихме няколко излизания за бране на гъби, покрай които успях да направя и някой друг кадър.





Обходихме набързо едно възвишение покрай пътя Костенец - Пазарджик на което успяхме да наберем доста челядинки, фотосесията с които не ми се получи особено добре (това макрото е за мазохисти).





Докато бяхме на възвишението видях една много приятна ливада(която се вижда в долната част на горната снимка) с няколко петна жълти и лилави цветя.Просто нямаше как да се пропусне.








Докато се спуснем  до долу  ни наваля и малко дъжд облаците от който се отправиха в посока на залеза и го скапаха тотално.Този ден за първи път успях да използвам градиентните филтри които си купих наскоро.За съжаление към момента разполагам само с два цветни филтъра, но се надявам скоро да се сдобия и с неутрален.






На следващия ден отново бяхме за гъби в нивите между град Костенец и с.Костенец където снимах доста, но в крайна сметка няма нищо за показване.Набелязах си едно дърво в далечина разположено насред една нива за което се заканих, че ще се върна и между временно докато пиша това вече го направих тази неделя, но честно казано до момента не съм намерил време дори да разгледам снимките.
 
Цяла нощ не спря да вали, дори поваля и по обяд, предвид този факт и близостта ми до Костенски водопад нямаше как да го пропусна.








Толкова пълноводен не го бях виждал никога.На втория пад на водата дори се беше появила нова втора струя.








След като по нивите не намерихме никакви гъби сменихме мястото с гора в близост до поделението на Костенец където намерихме само една гъба.








Предполагам се сещате какво й се случи след като приключих със снимките :)

понеделник, 4 юни 2012 г.

с.Жележница-х.Купена-в.Черни връх

  Витоша.Ако сте от София определено това е мястото на което можете да уплътните единственият почивен ден от седмицата, без много ранно ставане, както бе за нас в случая.Въпреки, че прогнозата за неделя беше дъжд, с Гери твърдо бяхме решили, че в къщи няма да се седи.Първоначално идеята бе "Боянски водопад" рано сутрин, а след това изкачване на Черни връх през х.Алеко.Но в крайна сметка малко преди лягане взехме решение, да се качим само до Черни връх от село Железница.

Когато станахме на сутринта времето съвсем не беше стабилно, но раницата беше стегната от вечерта и просто излязохме с надеждата, че ще спре да вали.В 8:00ч. точно по график бяхме на първото колче в с. Железница(по-скоро това е последното колче с номер 286, но за нас си е първо).Валеше съвсем леко и решихме да тръгнем нагоре.Тъкмо се приготвихме за тръгване и дъждът се усили.Наложи се да чакаме час и половина в колата, докато дъждът намаля и поехме по пътеката.




Времето пред нас съвсем не изглеждаше стабилно, но слънцето което се показа зад нас ни даде надежда.





Не след дълго пред нас се появи и х.Академика или х.Физкултирник или х.Купена.Ако не се лъжа последното име на хижата е Купена, а останалите две варират според това с коя цифра ви започва ЕГН-то.Хижата от тук изглежда на един хвърлей разстояние.Когато я видях си казах "20 минутки и сме горе".Да ама не!Честно казано за мен това беше най-гадната част на маршрута, както на отиване така и на връщане.Хижата все едно беше вързана на конче и аха да я стихнем и някой я дръпне.




След хижата всичко изглежда равно и ходенето си е направо удоволствие.От тук започва биосверен резерват "Бистришко бранище".На горната снимката в далечината се вижда вижда връх Голям резен, който през повечето време оставаше скрит в облаци.




Някъде под връх Скопарник облаците отново ни връхлетяха и даже облякохме и зимните якета.







Измежду заснежените части под върха, започнаха да се редят малки полянки с минзухари и редица планински поточета.Ако по това време на годината сте тук и не сте с подходящи обувки, тук е момента да се върнете обратно.Има адски много вода и е страшно мочурливо.





След връх Скопарник следва кратко изкачване, след което се открива гледка към в.Черни връх.От тук пътеката върви изцяло през множество извори и реки.






В дясно се вижда радарната станция на връх Голям Резен.
Тука някъде, може би на 20-тина колчета от Черни връх ми се случи нещо много неприятно.При преминаването над една от многото покрити със сняг реки, кракът ми пропадна между камъните и се оказах във водата до коляното.Нетипично за мен, този път нямах резервен панталон и се наложи да го сваля и изстискам.Цяло чудо бе, че обувката ми остана суха отвътре.





След 10-тина минути вече бяхме в хижата на Черни връх и пиехме може би най-хубавият чай, който съм пил до сега.След като се постоплихме излязохме и хапнахме на пейките пред хижата в компанията на две кучета, които мисля, че си живеят тук.


На преден план резерват Бистришко бранище, а в ниското Бистрица и София.

На връщане се движехме с много добро темпо, но постепенно силите вече си отиваха.






Спирахме двойно повече за почивки, но нещо не ми се снимаше особено.Някак си когато умората те налегне не ти се занимава с нищо и мислиш само как да се прибереш по-бързо.







Зад нас времето пак се разваляше, но не ни пукаше особено, оставаха ни има няма 50-тина колчета до колата.