сряда, 31 декември 2014 г.

Източни Родопи - яз.Въча и Дяволския мост край Ардино част I


 Всяка година с наближаването на есента в главата ми няма нищо друго освен планове за Родопи.Тази година те бяха доста сериозни, като се има предвид времето, което бях отделил за това пътуване, спрямо местата за снимане.Четири дни, които включват шест обекта си е направо фантастично, ако очакваш да се прибереш и с качествен фото улов.





 Първоначално маршрутът ни минава през Централни Родопи в търсене на една локация, на която попаднах при проучването на района с Google карти.Черен път свързващ село Осиково с основния път минаващ край яз.Въча.Същият се оказа труден за откриване, а работещите на стената ме гледаха доста странно, когато поисках да ме упътят.В крайна сметка го открихме, но след направения опит се оказа невъзможен за преминаване, поне не и с моята кола.Минахме на план Б - село Осиково и връзване към пътя в горната му част.Тук беше доста по-лесно с упътването, всички знаеха къде искам да отида, но никой не вярваше, че ще успея с тази кола.В крайна сметка пътят се оказа проходим, ако изключим задирането на предна броня, радиатори и всички други възли намиращи се под автомобила.Все пак моята кола е достатъчно тренирана и за пореден път се постара да не ме изложи.Остана да мислим за връщането, което щеше да е значително по-трудна задача, но до тогава имаше достатъчно време, което да запълним с панорамните гледки от това прекрасно място.



 Залезът не бе особено продуктивен, но до някъде ме успокояваше това, че нямах очаквания за мястото.Реално дори не знаех каква гледка ме очаква тук горе.





 В интерес на истината, тя не е никак лоша и при малко по-различни условия, може да се получат интересни неща.Надморската височина на мястото не е малка и гледките са подобаващи във всички посоки.В случая това беше и мястото с най-истинската есен от всичко, което ми предстоеше през следващите дни.




 Първите лъчи на слънцето събуждат далечните склонове и плаващите в язовира къщи, които една след друга гасят нощното си осветление.




 Дойде и времето за събиране на смелост преди да поема обратно нагоре към с.Осиково.Вече знаех невралгичните участъци и единствените трудности бяха в самия край на пътя, но след 2-3 засилки и подробен оглед на настилката излязохме на твърда повърхност.След няколко метра установих, че колата отказва да работи на газ.Оказа се лека повреда, която успях да локализирам отстраня доста бързо.Всичко се дължеше на откачена кабелна обувка в следствие от друсаното по черния път.След това можехме да помислим за закуска и кафе, като бяха удостоени и от приятната компания на Бай Слави, с който се запознахме предния ден.Последва едно импровизирано бране на гъби, размяна на телефони и обещания за нови срещи.


На места по пътя есента е в разгара си
 Оттук насетне пътят ни продължава все по на изток.След като преценяваме, че времето е напреднало решаваме Чудните мостове да отпаднат от стегнатия график.Отправяме се директно към град Ардино и небезизвестният Дяволски мост.След Ардино пътят продължава по прясно асфалтирана отсечка през село Дядовци, стигайки до нещо като паркинг.Тук асфалтът свършва и пътят преминава в горски.След доста чудене и търсене на указателни табели, каквито липсваха решихме да поемем по самият път.Всъщност имаше огромна табела, на която пишеше колко милиона са усвоени за асфалтовия път, но явно не са останали 10-тина лева за табела оказваща къде води този път.Изминахме може би около километър губейки всякаква надежда.Обърнах колата и се върнах обратно.Реших че не може едно от най-сниманите места в България да е забутано на ....Бяхме отново на асфалтовия път в търсене на табели, пътеки, интернет или каквото и да е.Беше делничен ден и вече се свечеряваше, не разчитах на появата на хора, когато ненадейно се зададе кола идваща отдолу.В крайна сметка, черният път се оказа правилният, просто трябва малко повечко търпение и си там.И то навреме за залеза...
 


 Залез който никакъв го нямаше, но с малко повечко късмет се оказах на правилното място.Горната снимка определено осмисли тези два дни пътуване.



 След като се насладих и на перфектни отражения, които реката ми предостави, дойде ред да се насладя и на току-що приготвена порция спагети, чаша вино, всичко това естествено на свещи :)


 До изгрева ме делеше само една нощувка на това иначе красиво, но и доста страховито място, като се има предвид отдалечоността му от най-близкото населено място.Което от друга страна означава какви ли не животинки през нощта, които не преставаха да ровят и тропат по металния контейнер, който непредвидливо се намираше съвсем близо до нас.За капак на всичко през нощта валя три пъти.Или поне аз толкова пъти се събуждах и стоях буден чакайки да спре.Определено дъждът ме притесни най-много.Да те завали дъжд на това място и  да се налага да излезеш по калния и глинест път, си е доста притеснително.В крайна сметка на сутринта се оказа, че дъждът е бил доста по-слаб отколкото ми изглеждаше, а от облаците почти нямаше следа.
 



 За изгрева реших да търся гледни точки от обратната страна на моста, което ми изигра лоша шега.Не успях да намеря нищо интересно, а времето за връщане обратно ми отне и малкото приятна светлина.



Задоволих се с леко лилавите оттенъци на късния изгрев и сините тонове на идващия ден.



На сутринта отраженията не бяха така перфектни, както вечерните.Цялата река беше осеяна с някакви неидентифицирани за мен обекти, плуващи по течението, които при малко по дълги експозиции биха създали приятен ефект.За съжаление аз не можах да се възползвам.



След тази снимка остана да си намерим и някоя маса, на приятно и слънчево място и да се насладим на сутрешно кафе и закуска.




Следва втора част....

Можете да посетите и харесате моята Facebook станица , на която се старая да публикувам последните направени снимки, както и някои стари, които липсват в тук!