петък, 26 декември 2014 г.

Южно Черноморие


Един перфектен изгрев, след една перфектна буря, която продължи през цялата нощ с неистови опити да изтръгне палатката ми от земята, в комбинация с традиционното за тази година количество проливен дъжд.

Тази година имах възможността да стигна до родното ни Черно море, цели три пъти.Като основно се съсредоточих върху добре познатите ми обекти в най-южните части.Горе-долу започвам оттам откъдето приключиха и пролетните ми приключения, а именно от фара край Ахтопол.Имах съвсем други намерения за тази сутрин, но бурята която се развихри предната вечер, предначерта бурно море и някой друг облак в небето.



Почти не мигнах през тази нощ.Сериозното количество дъжд и ураганният вятър, който разтърсваше палатката не ми даваха мира.Постоянно трябваше да правя ревизия за евентуални течове или проблем с въжетата, които очаквах да се предадат във всеки един момент.В крайна сметка всичко мина нормално.



Бурното море в комбинация със силния западен вятър ми даваше възможност да рисувам с разбиващите се пред мен вълни.Без този попътен вятър такава снимка би била невъзможна без риск да си повредите камерата.




Водата без проблеми заливаше скалата върху която се намирах, въпреки че тя е на около два метра над водата.В крайна сметка това не ме притесняваше особено, защото за да стигна до нея, вече бях мокър до над коленете.



Светлината тази сутрин се задържа прекалено дълго, което ми даде възможност да си поиграя и с вълните заливащи фара.




След това утро мога да кажа, че нещата леко ми потръгнаха, като изключим залезите, от които нищо не излизаше.За следващата сутрин заложих отново на сигурно.Скалите кораби никога не са ме предавали и почти винаги си щипвам по нещо по-така.



Реших да се заиграя с малко по-дълги експонации, но тъй като нямам неутрални филтри се наложи да снимам в по-ранните минути преди изгрева, когато светлината е малко по-оскъдна.Комбинацията поляризиращ филтър и неутрален градиент ми дадоха времена от по над две минути, които бяха достатъчни за лекото размазване на облаците, което исках да постигна.



Тази сутрин фотографите покрай скалите бяхме в повече.В един момент буквално нямаше къде да сложа статива без да преча или някой да пречи на мен.Реших да се преместя на позицията, която си намерих през пролетта.Естествено тук си бях сам и като бонус, най-интересните неща се случваха в моята посока.



След това утро времето се обърна против мен и четири дни снимка не видях.Направих опити от плажовете Липите, Силистар и Велека, но не излезе нищо смислено.Успях да се разпиша и с една нощна серия от Скалите кораби, но до момента не съм имал време да се занимая с нея.Остана ми една последна сутрин, която отредих на рибарското пристанище до Варвара.Място което отлагам от доста време.



Изгрева не предложи нищо особено като светлина, но пък облаците се раздвижиха порядъчно.



  Кейчетата сякаш са безбройни, като се имат предвид скромните размери на залива.




След като видях последната снимка ме хвана малко яд, че не обърнах внимание на тъмния пясък по-рано.Вече не беше останала светлина да измисля нещо интересно с него, така че го оставяме за следващия път,  когато надявам се да имам малко повече късмет и да не се прибирам само с три изгрева за цели десет дни.


Можете да посетите и харесате моята Facebook страница , на която се старая да публикувам последните направени снимки, както и някои стари, които липсват в тук!






Няма коментари:

Публикуване на коментар