петък, 6 юли 2012 г.

яз.Душанци

Язовир Душанци се намира на 2 километра от село Душанци, община Пирдоп.Ако пътувате с кола, язовирът се намира на около 100 километра от град София.Най-удобният път до него е Подбалканския, като веднага след град Пирдоп се отбива вдясно към село Душанци.Към момента пътят се ремонтира и е в отлично състояние, като изключим главният път в самото село.

Някъде около 11:00 часа, след дълго търсене на място и няколко опита да потроша колата по черните пътища на язовира се преборих с палатката.Преборих, защото това ми беше първото разпъване на палатка в живота, съответно ми предстоеше и първото преспиване, но затова по-късно..




След обяд реших да се разходя да огледам язовира и да си набележа място за залеза.Още с идването тук бях разочарован, а разходката ми само затвърди това.Рибарите тук са навсякъде, както и боклуците които оставят след себе си.Като капак на всичко може да се вземат предвид алкохолизираните компании, някои от които вече се бяха налюляли (става дума за 12 часа на обяд) и се въргаляха наоколо.




Докато снимах единствените не стъпкани растения покрай язовира чух гръм!?Когато погледнах вдясно от мен останах неприятно изненадан.В прогнозата за времето нямаше дори и краткотрайни превалявания, да не говорим за поройни дъждове.Успях да се добера до палатката секунди преди пороя.






След около 30 минутен зверски дъжд всички започнаха да излизат от палатките и да вършат това за което са дошли.Пиене, ядене и риболов, а аз звънях на който се сетя за да получа информация за времето.Получих обнадеждаваща информация за стабилно време, но както вече бях разбрал, на синоптиците не може да се разчита.








Малко по-късно се впуснах в преследване на две патици.Надявах се отнякъде да изникнат и малки патета, но уви..




Заради дъжда не успях да си намеря място за снимане и малко преди залез отново бях в търсене.




Стигнах доста далеч от мястото на което по-рано ме завари дъжда, но колкото повече се отдалечавах толкова повече не виждах смисъл.




Бях решил да снимам след като слънцето се скрие напълно с надеждата за лилаво розова светлина, което ми даде възможност да се върна до един приток, който се бе образувал от дъжда.







Станах свидетел на страхотни цветове, които се променяха с всяка минута.




След като вече се стъмни се запътих към палатката.Нещо не ми се спеше и поседях известно време до водата.Реших да щракна и някоя снимка в синия час.






Колкото и да не ми се спеше реших да лягам.Напъхах се в палатката и започнах да се унасям под звуците на Орхан Мурат идващ от съседния бряг(не самия той, а някакво гадно радио) и няколко изстрела може би във въздуха(поне така се  надявах ). Тъкмо се бях унесъл и към 23:50 ми звънна телефона...Един приятел, да ме пита дали вали.Много подходящо време за такъв въпрос.
Веднага се сетих за един случай на един познат тенекеджия:

Звъни му телефона в 2:30 през нощта и следва въпрос:
-Абе тука мое ли на един Опел Кадет да изкърпиш прагове и вежди?
Отговор:
-Е са ли изгни бе да ти е.. майката!!

За разлика от тенекеджията, аз благодаря на Ицо, че се обади.В момента в който затворих телефона навън стана светло, а след секунди се чуха няколко последователни гръмотевици в далечината.Събудих Гери с предложението да се преместим и да си доспим в колата.Не можа да му устои.Палнахме челници, събрахме всичкия багаж и палатката. В 12 часа вече бяхме в колата, а след броени минути се изсипа и пороя.Беше значително по-силен и по-продължителен от този през деня.




Въпреки че бях спал не повече от час, се събудих цял час преди алармата вкочанен от студ и с болки във всички стави(това спането в кола не си е работа, особено в моята). Стоплих малко колата и излязох да се разтъпча.За разлика от вечерта, навън цареше тишина и спокойствие.Само един рибар беше станал и редеше въдиците покрай водата.




Изгревът не ме зарадва особено.След като светлината отмина се помотах още малко, за да може поне Гери да се наспи и след това поехме към София.Равносметката от деня е , не много приятно първо спане на палатка, но пък изпълнено с емоции.