сряда, 21 май 2014 г.

Синеморец през Пролетта - залез на плажа край Велека и скалите Кораби

Тази пролет е трудна за предсказване и обичайните за сезона водопади се оказаха доста непредвидими.Или водата ще е малко или растителността ще е оскъдна.Това от една страна си беше добре, защото е основателна причина да се отправя към така любимото ми Черноморие.

Идеята идва изневиделица,а багажа се стяга вечерта преди тръгване, непосредствено след края на работния ден.Оставаше само да се реши север или юг?Избираме юг, а атмосферата на Синеморец категорично надделява над Ахтопол.Пристигнахме късния следобед.Нямахме против да преспим на открито, така че търсенето на квартира остана за следващите дни.Оставаше само да хапнем, което бе лесно предвид факта, че 90% от заведенията работят и  всичките бяха на 100% свободни.


Плажът край река Велека
Морските бури и прииждащата река са образували дюна във формата на сърце

Първия ден за снимки се падна на плажа край река Велека.Все още нямах снимка от това място, въпреки че преди две години отново бяхме тук за няколко дни.




Залеза почти не струваше, но цвета на водата беше нереален.До сега не съм виждал Черно море толкова чисто и с такива цветове.Жалко че водата беше доста студена и не можах да се възползвам максимално.




Светлината бързо угасна под гъстите облаци, а ние се преместихме към Корабите, където щяхме да преспим.




Нощта бе приятна и прохладна, идеална за сън.Но на мен еуфорията ми беше в повече и почти не мигнах през цялата нощ.Подремвах за някоя и друга минута, а по средата на нощта се насладих и на звуците от лек пролетен дъжд.




Въпреки че бях буден, за малко да пропусна изгрева.Небето беше толкова запушено, че светлината едва се прокрадваше.




Усетих че в небето няма да се случи нищо интересно и се качих на високото с надеждата да хвана някаква светлина от слънчевия диск.Изминах около стотина метра през свежата трева, която се бе намокрила сериозно от дъжда и сутрешната роса.Вече съжалявах, че при приготвянето на багажа замених планинарските обувки с по-лекия и удобен градски вариант.




В посоката на селото, светлината бе по-мека и с лилави оттенъци, а тревата сякаш никога не е била по-зелена.Гледката край морето е страхотна по това време на годината, изглежда толкова непознато.




 Натъкнах се на стадо коне и реших да опитам някоя друга композиция.Не ми се сменяше обектива и се наложи да се промъкна на сантиметри измежду конете.Харесах си два от тях, които бяха сами.Голяма част от останалите бяха с малки и ме беше страх да не решат, че ги застрашавам.




Вторият който беше доста по страхлив, надигаше глава след всяко изщракването на апарата, докато накрая не полудя и побягна, което доведе до масова паника.Петнайсетина тичащи коня и един бягащ човек крещейки от ужас и размахващ статив над главата си.След като се измъкнах прескачайки няколко движещи се въжета и разминавайки се с някой друг кон, осъзнах че в мен е статива и фотоапарата, но раница която бях оставил на земята докато снимах бе останала точно по средата на стадото.Взимането и беше най-трудната задача.Почти лазейки се промъквах пред погледите на всички коне, които следяха всяко мое движение и не помръдваха.В крайна сметка спасих и раницата, която като по чудо бе останала непокътната от всички галопи покрай нея.





Докато аз се забавлявах с конете бях пропуснал какво се случва зад гърба ми.Може би бях изпуснал най-интересната част, но след един бърз спринт вече бях на позиция и успях да си открадна малко от тези отражения.





Накрая всичко притихна.Дойде ред на топлото сутрешно кафе и сухите обувки.Малко по-късно се появи и Андрей Трифонов, мислех че се е успал, но той си бе пробвал късмета на фара в Ахтопол.Сетих се, че и Румен, с който се бях запознал предната вечер пък си пробваше късмета на плажа край Велека.Общо взето всеки следва своя план с надеждата за малко светлина.

неделя, 11 май 2014 г.

Костенски водопад и Скаловитец

 Не изневерявам на традицията и тази година по време на Великден направих една отбивка до така любимите водопади.Забелязал съм, че тогава най-много ми връзва откъм снимки :)




Естествено започнах от Костенски, на който беше още много рано за пролет.Единствената зеленина беше по земята.Дърветата в района още стояха голи.Все пак поогледах и направих няколко снимки с идеята да се отбия пак на връщане.




Въпреки че не възлагах големи надежди на Скаловитец, реших да се разходя и до него.Върнах се при колата и си натоварих багажа, когато установих, че тя не пали.Хм, реших проблема да е от стартера, а това не е болка за умиране, защото хижа Гургулица (откъдето се тръгва за Скаловитско дере) е във високото и ще мога да запаля на скорост когато си тръгвам оттам.След като взех решението започнах да бутам колата, но без резултат.Малко след това се появиха две момчета, които удариха едно рамо до близкото изнанадолно, което даде резултат.Останаха учудени, че обръщам и хващам нагоре към планината, но какво да се прави, толкова ми е акъла.



Стигнах до хижата без проблеми.Намерих си и стратегическо място, за да не бутам много и поех по добре позната ми вече пътека. 



 Стигнах до водопада за малко повече от 35минути, което е с 10 минути повече от времето, за което стигам обикновено.Терена беше изключително кален, а по пътя ме изненадаха две реки и паднали дървета, които трябваше да прекосявам. Все пак цялата тази кал си заслужаваше.Водопада бе по-пълноводен от всякога.




 Прекарах може би над 2 часа край водопада преди да си тръгна и бях при колата почти по тъмно.Натоварих багажа и без никакви съмнения я бутнах леко, колкото да тръгне надолу.Да ама не, колата не искаше да пали.Лампите на таблото едвам светеха и нищо не се случваше.Някъде след може би 3-4 километра колата запали и започнах да се движа нормално.Малко след село Костенец отново ме връхлетяха проблеми.Светлините изгаснаха, а всички уреди по таблото забиха стрелките си на максимум.




Успях да се  прибера като по чудо.На следващия ден ми отне около 8 часа да намеря и отстраня проблема.В крайна сметка се оказа, че колата изобщо не е трябвало да работи с този проблем, но за мой късмет си ме прибра вкъщи.