сряда, 21 май 2014 г.

Синеморец през Пролетта - залез на плажа край Велека и скалите Кораби

Тази пролет е трудна за предсказване и обичайните за сезона водопади се оказаха доста непредвидими.Или водата ще е малко или растителността ще е оскъдна.Това от една страна си беше добре, защото е основателна причина да се отправя към така любимото ми Черноморие.

Идеята идва изневиделица,а багажа се стяга вечерта преди тръгване, непосредствено след края на работния ден.Оставаше само да се реши север или юг?Избираме юг, а атмосферата на Синеморец категорично надделява над Ахтопол.Пристигнахме късния следобед.Нямахме против да преспим на открито, така че търсенето на квартира остана за следващите дни.Оставаше само да хапнем, което бе лесно предвид факта, че 90% от заведенията работят и  всичките бяха на 100% свободни.


Плажът край река Велека
Морските бури и прииждащата река са образували дюна във формата на сърце

Първия ден за снимки се падна на плажа край река Велека.Все още нямах снимка от това място, въпреки че преди две години отново бяхме тук за няколко дни.




Залеза почти не струваше, но цвета на водата беше нереален.До сега не съм виждал Черно море толкова чисто и с такива цветове.Жалко че водата беше доста студена и не можах да се възползвам максимално.




Светлината бързо угасна под гъстите облаци, а ние се преместихме към Корабите, където щяхме да преспим.




Нощта бе приятна и прохладна, идеална за сън.Но на мен еуфорията ми беше в повече и почти не мигнах през цялата нощ.Подремвах за някоя и друга минута, а по средата на нощта се насладих и на звуците от лек пролетен дъжд.




Въпреки че бях буден, за малко да пропусна изгрева.Небето беше толкова запушено, че светлината едва се прокрадваше.




Усетих че в небето няма да се случи нищо интересно и се качих на високото с надеждата да хвана някаква светлина от слънчевия диск.Изминах около стотина метра през свежата трева, която се бе намокрила сериозно от дъжда и сутрешната роса.Вече съжалявах, че при приготвянето на багажа замених планинарските обувки с по-лекия и удобен градски вариант.




В посоката на селото, светлината бе по-мека и с лилави оттенъци, а тревата сякаш никога не е била по-зелена.Гледката край морето е страхотна по това време на годината, изглежда толкова непознато.




 Натъкнах се на стадо коне и реших да опитам някоя друга композиция.Не ми се сменяше обектива и се наложи да се промъкна на сантиметри измежду конете.Харесах си два от тях, които бяха сами.Голяма част от останалите бяха с малки и ме беше страх да не решат, че ги застрашавам.




Вторият който беше доста по страхлив, надигаше глава след всяко изщракването на апарата, докато накрая не полудя и побягна, което доведе до масова паника.Петнайсетина тичащи коня и един бягащ човек крещейки от ужас и размахващ статив над главата си.След като се измъкнах прескачайки няколко движещи се въжета и разминавайки се с някой друг кон, осъзнах че в мен е статива и фотоапарата, но раница която бях оставил на земята докато снимах бе останала точно по средата на стадото.Взимането и беше най-трудната задача.Почти лазейки се промъквах пред погледите на всички коне, които следяха всяко мое движение и не помръдваха.В крайна сметка спасих и раницата, която като по чудо бе останала непокътната от всички галопи покрай нея.





Докато аз се забавлявах с конете бях пропуснал какво се случва зад гърба ми.Може би бях изпуснал най-интересната част, но след един бърз спринт вече бях на позиция и успях да си открадна малко от тези отражения.





Накрая всичко притихна.Дойде ред на топлото сутрешно кафе и сухите обувки.Малко по-късно се появи и Андрей Трифонов, мислех че се е успал, но той си бе пробвал късмета на фара в Ахтопол.Сетих се, че и Румен, с който се бях запознал предната вечер пък си пробваше късмета на плажа край Велека.Общо взето всеки следва своя план с надеждата за малко светлина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар