неделя, 11 май 2014 г.

Костенски водопад и Скаловитец

 Не изневерявам на традицията и тази година по време на Великден направих една отбивка до така любимите водопади.Забелязал съм, че тогава най-много ми връзва откъм снимки :)




Естествено започнах от Костенски, на който беше още много рано за пролет.Единствената зеленина беше по земята.Дърветата в района още стояха голи.Все пак поогледах и направих няколко снимки с идеята да се отбия пак на връщане.




Въпреки че не възлагах големи надежди на Скаловитец, реших да се разходя и до него.Върнах се при колата и си натоварих багажа, когато установих, че тя не пали.Хм, реших проблема да е от стартера, а това не е болка за умиране, защото хижа Гургулица (откъдето се тръгва за Скаловитско дере) е във високото и ще мога да запаля на скорост когато си тръгвам оттам.След като взех решението започнах да бутам колата, но без резултат.Малко след това се появиха две момчета, които удариха едно рамо до близкото изнанадолно, което даде резултат.Останаха учудени, че обръщам и хващам нагоре към планината, но какво да се прави, толкова ми е акъла.



Стигнах до хижата без проблеми.Намерих си и стратегическо място, за да не бутам много и поех по добре позната ми вече пътека. 



 Стигнах до водопада за малко повече от 35минути, което е с 10 минути повече от времето, за което стигам обикновено.Терена беше изключително кален, а по пътя ме изненадаха две реки и паднали дървета, които трябваше да прекосявам. Все пак цялата тази кал си заслужаваше.Водопада бе по-пълноводен от всякога.




 Прекарах може би над 2 часа край водопада преди да си тръгна и бях при колата почти по тъмно.Натоварих багажа и без никакви съмнения я бутнах леко, колкото да тръгне надолу.Да ама не, колата не искаше да пали.Лампите на таблото едвам светеха и нищо не се случваше.Някъде след може би 3-4 километра колата запали и започнах да се движа нормално.Малко след село Костенец отново ме връхлетяха проблеми.Светлините изгаснаха, а всички уреди по таблото забиха стрелките си на максимум.




Успях да се  прибера като по чудо.На следващия ден ми отне около 8 часа да намеря и отстраня проблема.В крайна сметка се оказа, че колата изобщо не е трябвало да работи с този проблем, но за мой късмет си ме прибра вкъщи.

2 коментара:

  1. Въобще не е свежа идея това да продължаваш нагоре с повредената кола! :D
    Иначе Скаловитец си го заловил, интересно е да се види този водопад с толкова вода! :)
    Аз веднъж продължих с капещи водни съединения към ЦПШ Мальовица, то после се оказа, че не било голям проблем, а капачката на разширителния съд, но си беше достатъчно екстремно да качвам баирите завой след завой в нищото! Поздрави за хубавите кадри! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Ами то не е добра идея, но на пръв поглед диагностицирах проблем в стартера, което не е особено голям проблем ако има наклони, така че реших да рискувам.Все пак смятам, че си заслужаваше.Снимките се получиха, а и малко премеждия никога не са излишни :)

    ОтговорИзтриване