с.Жележница-х.Купена-в.Черни връх

  Витоша.Ако сте от София определено това е мястото на което можете да уплътните единственият почивен ден от седмицата, без много ранно ставане, както бе за нас в случая.Въпреки, че прогнозата за неделя беше дъжд, с Гери твърдо бяхме решили, че в къщи няма да се седи.Първоначално идеята бе "Боянски водопад" рано сутрин, а след това изкачване на Черни връх през х.Алеко.Но в крайна сметка малко преди лягане взехме решение, да се качим само до Черни връх от село Железница.

Когато станахме на сутринта времето съвсем не беше стабилно, но раницата беше стегната от вечерта и просто излязохме с надеждата, че ще спре да вали.В 8:00ч. точно по график бяхме на първото колче в с. Железница(по-скоро това е последното колче с номер 286, но за нас си е първо).Валеше съвсем леко и решихме да тръгнем нагоре.Тъкмо се приготвихме за тръгване и дъждът се усили.Наложи се да чакаме час и половина в колата, докато дъждът намаля и поехме по пътеката.

Времето пред нас съвсем не изглеждаше стабилно, но слънцето което се показа зад нас ни даде надежда.

Не след дълго пред нас се появи и х.Академика или х.Физкултирник или х.Купена.Ако не се лъжа последното име на хижата е Купена, а останалите две варират според това с коя цифра ви започва ЕГН-то.Хижата от тук изглежда на един хвърлей разстояние.Когато я видях си казах "20 минутки и сме горе".Да ама не!Честно казано за мен това беше най-гадната част на маршрута, както на отиване така и на връщане.Хижата все едно беше вързана на конче и аха да я стихнем и някой я дръпне.

След хижата всичко изглежда равно и ходенето си е направо удоволствие.От тук започва биосверен резерват "Бистришко бранище".На горната снимката в далечината се вижда вижда връх Голям резен, който през повечето време оставаше скрит в облаци.

Някъде под връх Скопарник облаците отново ни връхлетяха и даже облякохме и зимните якета.

Измежду заснежените части под върха, започнаха да се редят малки полянки с минзухари и редица планински поточета.Ако по това време на годината сте тук и не сте с подходящи обувки, тук е момента да се върнете обратно.Има адски много вода и е страшно мочурливо.

След връх Скопарник следва кратко изкачване, след което се открива гледка към в.Черни връх.От тук пътеката върви изцяло през множество извори и реки.

В дясно се вижда радарната станция на връх Голям Резен.
Тука някъде, може би на 20-тина колчета от Черни връх ми се случи нещо много неприятно.При преминаването над една от многото покрити със сняг реки, кракът ми пропадна между камъните и се оказах във водата до коляното.Нетипично за мен, този път нямах резервен панталон и се наложи да го сваля и изстискам.Цяло чудо бе, че обувката ми остана суха отвътре.

След 10-тина минути вече бяхме в хижата на Черни връх и пиехме може би най-хубавият чай, който съм пил до сега.След като се постоплихме излязохме и хапнахме на пейките пред хижата в компанията на две кучета, които мисля, че си живеят тук.

На преден план резерват Бистришко бранище, а в ниското Бистрица и София.

На връщане се движехме с много добро темпо, но постепенно силите вече си отиваха.

Спирахме двойно повече за почивки, но нещо не ми се снимаше особено.Някак си когато умората те налегне не ти се занимава с нищо и мислиш само как да се прибереш по-бързо.

Зад нас времето пак се разваляше, но не ни пукаше особено, оставаха ни има няма 50-тина колчета до колата.