петък, 22 юни 2012 г.

Изгрев край житни ниви

Най-неприятното нещо на тази част от годината е, че за да снимаш по изгрев слънце трябва да станеш между 4:30 и 5:00 сутринта и това при положение, че мястото на което ще снимаш е само на 10-15 минути път от теб.

Обикновено съм на позиция още по тъмно и се придвижвам на челник, но този път нещо се замотах и още преди да се отклоня по черния път светлината се появи на хоризонта.Цветовете бяха уникални, нещо между синьо и лилаво-розово и се сменяха с всяка изминала секунда.В гонене на светлината, карането ми по разбития черен път на моменти граничеше с лудост.За капак на всичко се оказа, че пътя свършва на около половин километър от дървото, около което бях решил да се позиционирам и се наложи да ударя един спринт през мокрите житни класове, които ми стигаха до гърдите.




Когато успях да стигна до дървото(което се оказа някакъв скапан храст) бях изцяло мокър от кръста надолу, но пред вид това което се случваше пред мен не отдавах голямо значение на факта.





С невероятните си цветове, пред мен идваше новият ден притиснат от гъстите облаци, а зад мен все още беше непрогледно и мъгливо.







Времето беше толкова спокойно, че класовете не помръдваха и милиметър.









След тази снимка реших, че време да изляза от нивата, защото вече и обувките ми пропуснаха.В този ред на мисли мога да кажа "не си купувайте туристически обувки Hi-tec" протичат на 5-тия месец.








На долната снимка може да видите "дървото", така както го видях аз предният път.Много подмамващо нали?



Няма коментари:

Публикуване на коментар