С леко закъснение около 11:00ч. (представях си да сме тук най-късно в 9:00ч.) вече катерехме по пътеката.
През цялото време докато се изкачвахме си набелязвах места за снимане и разни идеи за на връщане.Направих няколко снимки докато спирахме за почивка, които в крайна сметка си останаха единствените от еко-пътеката.
След може би около час вече бяхме под водопад Боров Камък.Снимането беше много трудно.Липсваше зеленина, излезе много силен вятър, който разнасяше водата навсякъде и нямаше начин да се снима в близост до водопада, а позицията на слънцето още повече затрудняваше гледните точки.Примирих се и реших да си оставя и снимането около водопада за на връщане.Като гледате една единствена снимка на водопада предполагам вече се досещате, че връщане нямаше, поне не и от тук, но за това по-късно.
След дълго умуване как да минем на десният бряг на реката и един опит това да стане в плитката част пред самия водопад, по доста хлъзгави камъни, решихме че не си заслужава риска и тръгнахме обратно надолу да търсим друго по-безопасно място.Изведнъж до като се връщахме, видях как едни хора минават зад самия водопад.Последваха големи молби и навиване на Гери, за преминаването зад водопада, което за нея беше безмислено, но накрая склони.При преминаването вятъра ни погоди много кофти номер.Точно в момента на минаване така духна, че всичката вода от водопада се изсипа на главите ни.
След едно бързо подсушаване, преобличане и леко смъмряне от Гери плюс думите "Аз от тука не се връщам" продължихме нагоре.
След няколко минути вече бяхме над водопада от където се открива страхотна гледка към с.Згориград и прохода Вратцата.
От тук пътека изглежда все едно свършва, но като се продължи малко по нагоре по течението на реката, маркировката започва да се появява и пътеката започва да личи.Не след дълго се излиза на много красива поляна покрай реката, която е заобиколена от всички страни с не много високи върхове.Тук както всички така и ние спряхме да похапнем, а след това се започна едно гледане на хартиени карти и табла, и на пресмятания на разстояния.Трябваше да изберем най-краткия маршрут за връщане до колата, изключващ този от който дойдохме.Като казвам кратък, това означава 20 километра до началото на с.Згориград и после още около 5 километра до колата.Мен честно казано ми се искаше да се върнем през пътеката за да си направя кадрите, които бях запланувал.Дори предложих да сляза сам до колата и след това се кача до х.Пършевица от където да взема Евгений и Гери, но на общото събрание не се прие.
Както ви е станало ясно още от заглавието, поехме нагоре към х.Пършевица и започнахме да се спускаме по асфалтовия път през другите хижи в района.Още от началото започнахме с гениални идеи за скъсяване на пътя, които само го удължаваха.
В тази част на планината има доста добри места за пейзажни снимки, но припряни от времето нямах възможност да се оглеждам кой знае колко и направих само няколко кадъра набързо и то от ръка.
Не след дълго се появи и GPS сигналът, с помощта на който успяхме да се ориентираме какво ни очаква надолу и успяхме да направим няколко shortcut-а с които съкратихме времето за пристигане с около 20 минути.От друга страна shortcut-ите ни прекараха и през една полянка с минзухари която ни удължи времето с 20 минути.
Малко по-надолу по пътя стигнахме и до едно от местата в района, на което държах задължително да снимам.Щеше ми се да съм при малко по различни атмосферни условия тук, но.. какво да се прави.
На долната снимка, в далечината между 2-та хълма се вижда водопада, а малко по надолу в ниското реката, където е колата ни.Ако можехме да минем направо всичко изглежда супер, но на нас ни остава малко над 10километра.
След много shortcut-и (някои от които не толкова short) успяхме да слезем в селото по една козя пътека, която ни съкрати драстично разстоянието.Веднага щом стъпихме в селото бяхме посрещнати от едно куче, което вървя с нас около 3 километра изпращайки ни до колата.Сложихме му какви ли не имена, но не отговаряше на нито едно.Накрая когато стигнахме до колата и Гени си извади последния сандвич от чантата, започна да отговаря на всякакви имена.
Докато аз се занимавах да снимам някакви глупости, освен сандвича от Евгений, кучето получи всичката ни останала храна, че даже и вода му сипваха в едно отрязано шише, че бил много засолил :)
Общо взето така приключи този ден.Аз не много доволен, но пък поне имаше и доволни.Като например кучето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар