понеделник, 7 май 2012 г.

Рила в облаци

Толкова много исках да снимам водопад Скаловитец след дъждовете и пролетното снеготопене, че избрах най-неподходящия ден за това.Когато се събудих сутринта и погледнах към Рила, тя изобщо не се виждаше от ниската облачност и мъглата.Но в град Костенец не валеше и реших да опитам с надеждата, че там горе също няма да вали и малко по-малко с напредването на деня облаците ще се разсеят.С Гери вече  излизахме от града и пътувахме към село Костенец, а планината все така се криеше някъде пред нас в гъстите облаци.Видяхме я чак когато влязохме в селото.


Тъй като беше едва девет сутринта, а очевидно аз имах много време в чакане на отдръпването на облаците, реших да убия малко време покрай така любимия ми Костенски водопад.




Направих една снимка и реших да тръгвам, все пак не съм дошъл за това.




На връщане за малко да настъпим едно приятелче :)

Започваше леко да пръска и не ми се рискуваше да тръгнем пеша от вили Костенец, затова продължихме нагоре с колата.



На няколко пъти спирах да снимам, но повечето от снимките, които направих бяха с насочен нагоре апарат и колкото и да бършех обектива винаги имаше по някоя дъждовна капка.





 Колкото по-нагоре отивахме, толкова повече времето и видимостта се влошаваха.На паркинга на хижата нямаше нито една кола, а хижата изглеждаше като необитаема сграда от някой филм със зловещ сценарий.Минахме през двора на хижата и се спуснахме към м.Миликини ниви от където започва пътеката към водопада през боровата гора.





Тук вече осъзнахме, че няма как да продължим през гората.Освен ако не се примирим да се връщаме мокри наобратно.Въпреки че на поляна почти не валеше, от натрупалите се капки по клоните на дърветата в самата гора дъждът не спираше.





Докато стояхме на калната пътека и капките тропаха по качулката ми, взехме единодушно решението да се върнем.





Гери излезе на поляната, а аз си потърсих нещо за снимане в гората.





Общо взето нищо интересно, с изключение на още един приятел който си просеше да бъде сгазен.





Беше доста по-малък и плашлив от предния и се наложи да го гоня известно време.





След като успяхме да се намерим с Гери, поехме по обратният път надолу.Въпреки, че валеше реших пак да се отбия до Костенски водопад.







Не много доволен от развитието на деня, все пак се прибрах със снимки на водопад.Между временно докато напиша тази публикация успях да снимам още два водопада,но Скаловитец не е сред тях.Така че...to be continued...

Няма коментари:

Публикуване на коментар