Съвсем не планирано някога през многото почивни дни, които за съжаление вече свършиха, се отправихме към Вазовата еко-пътека.То реално за този маршрут няма и какво да се планира.Той е толкова кратък, че бутилка от половин литър вода е напълно достатъчна, но ако си вземете и храна, когато стигнете над водопада Бовска Скакля (който е и главния виновник да съм тук) няма да ви е излишна.За разлика от предния път решихме да тръгнем от долната част на пътеката която започва от гара Бов.Ние реално бяхме с кола и успяхме да скъсим доста от пътеката, като спряхме около последните къщи на селото до една чешма.
В началната част на пътеката тя върви успоредно с реката, която по това време на годината е доста пълноводна и в комбинация от покритите с мъх камъни, бързеи и водоскоци е много фотогенична.
Може би след около 30-тина минути вече бяхме под второ по ред и височина стъпало на водопада.Тук имаше толкова много хора, че едва успях да щракна два три кадъра и реших да опитам пак по-късно на връщане.
От тук нагоре има две пътеки.Едната минава от дясно на водопада, а другата от ляво пресичайки реката.Правилната е лявата през реката, която продължава нагоре през сенчеста широколистна гора.
След около още 30 минути се излиза на много приятна поляна с разпръснати сенчести дървета.Тук цирка е пълен.Талкова хора не бях виждал от едно ходене до Боянски водопад преди няколко години.На всякъде е пълно с хора и цвърчащи деца, но ако може да изключвате като мен случващото се наоколо, значи всичко е на ред.Ако не можете, просто гледайте денят в който идвате тук да не е почивен.Тук утрепахме целия ден в лежане на сянка и четене на книги.Страхотно беше.Изчакахме да останем почти сами и поехме обратно надолу по пътеката.
От едно място покрай пътека може да се види целия пад от първото стъпало на водопада, който впечатлява с височината си.
Около второто стъпало на водопада вече нямаше толкова много хора и успях да направя някой и друг кадър.
На горната снимка нарочно оставих Гери в кадър, за да може да се добие ясна представа за мащаба, който например в долната снимка без човешко присъствие не може да се долови.
Отделих и още малко време на зелените мъхести камъни.
Тези снимки направих от ниска гледна точка с обърнат на обратно фотоапарат, буквално на сантиметър от водата.Кадрирането ми беше доста трудно , защото не разполагам с въртящ се дисплей, който е много полезен при такъв тип снимки.При обработката се наложи да изправя и кропна леко някои от снимките.
Толкоз от днешния ден.Следва водопад Скаловитец....
Страхотни снимки в много подходящо време по отношение на водата.
ОтговорИзтриванеДа допълня само информацията за мястото, което на пръв поглед е много популярно. Ако трябва да сме точни участъкът от гара Бов до Бовска Скакля е само по-популярната част от Вазовата пътека. Струва си човек щом се е качил до с.Заселе да се спусне от другата му страна - има път, който спуска стръмния склон на серпантини и минава покрай Злио Камик - скалата от която според легендите е "гледал" дядо Йоцо - гледката към дефилето, водопада и скалния венец наистина си заслужава.
Наистина неизвестно обаче е продължението на пътеката от другата (източната) страна на Искър, което покрай река Трескавец (приток на Искър, който се влива точно при гара Бов) и отива при Вазовата къща - къща в една изоставена махала на село Бов, в която Иван Вазов е живял две години. По-интересна е обаче Селска река, която тръгва от село Бов (да не се бърка със село Гара Бов) и се влива в Трескавец, която е каскада от водопадчета, а в най-горната си част (на скалния венец под селото) има три водопада, единият от които е около 35 метра.
Малко се поулях, но напоследък не ми се пише в моя блог.
Много интересна информация.Изобщо не знаех, че пътеката продължава над селото.Ще гледам да мина и през тези места.
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
И аз не знах, въпреки че съм ходил поне 5 пъти там...
ОтговорИзтриванеЕвгени, благодаря за инфото!
А снимките са супер!