Витоша

На Витоша се падна най-топлият ден от месец март.След дълго чудене с Гери се спряхме на маршрут тръгващ от хижа Алеко през Платото , покрай резерват Торфено Бранище, през седловината между върховете Ушите и Камен Дел.След това, спускане към хижите и по-оживената част на Витоша и крайна точка местност Златните мостове.В крайна сметка тръгнахме от хотел Морени, защото по-нагоре пътят не беше изчистен.

След около 15-20 минути вече бяхме извън иглолистната гора над хижа Алеко по пътеката,  преминаваща през ски-влека Платото и една каменна река.Малко по-нагоре пътят ставаше все по равен, а гледките неописуеми.Слънцето и безоблачното небе подсказваха колко горещо ще е днес, а аз постоянно си мислех, колко ли ще са ни изгорели лицата и ръцете след този преход.Оказа се, че изгоряха дори повече от колкото очаквах, а слънцезащитния крем вече е в списъка ми със задължителна екипировка в раницата.

 

 

Тук горе като в бяла пустиня, само силният вятър и боровите гори в далечината от време на време ти напомнят къде се намираш.

Гледка от заслон Ушите.На преден план резерват Торфено Бранище, а в далечината върховете Голям и Малък Резен.

 

Малко след заслон Ушите се достига и седловината между връх Ушите и връх Камен Дел, където е и най-високата точка на маршрута.Ако минавате по този маршрут задължително трябва  да се отбиете в дясно до връх Камен Дел.От него се открива чудесна гледка към София и цялото Софийско поле, заради която и ние бяхме тук, но я отложих за на връщане, като се надявах смогът които е обгърнал цяла София да се отдръпне поне малко с напредването на деня.В крайна сметка си останах само с надеждата.
След седловината започва спускане по западния склон на Камен Дел.Това честно казано е най-приятната част от маршрута.Вървиш надолу по стръмна пътека в гъста и прохладна гора.Не след дълго обаче осъзнахме, че ще трябва и да се върнем по тази същата пътека.А голите до кръста хора, които едва катереха срещу нас, само ни напомняха какво ни чака.След около 2 километра спускане, малко след хижа Бор попаднахме на много приятна беседка с гледка към София на която хапнахме набързо и поехме по обратния път нагоре.

На места зимната маркировка едва се показваше, но дори и без снегоходки ако не излизаш от пътеката рядко се затъва.

 

Изкачването обратно до седловината ни отне три пъти повече време от спускането с много почивки и спиране за преобличане със сухи дрехи.

Гледка от връх Камен Дел в посока Драгалевци и Бистрица

Горе времето се беше променило.Слънцето отслабваше, а вятъра се усилваше с всяка изминала минута.

Резерват Бистришко Бранище от връх Камен Дел

Връх Камен Дел

Панорама от връх Камен Дел.Панорамата е направена от 16 вертикални кадъра.

Когато видиш тази гледка за известно време забравяш за студа, но след 20-тина минути на върха усетих , че вече ми става доста студено и е време да тръгваме.Когато започнах да прибирам нещата в раницата видях, че полара ми e вътре и осъзнах, че под якето съм само по тениска, а  това обясняваше студа който изпитвам.

На връщане пейзажът бе изцяло променен.След топлия ден, най-горният слой на снега се бе разтопил и сега отново замръзваше.Слънцето караше всичко наоколо да изглежда като едно голямо сиво огледало.