четвъртък, 15 март 2012 г.

Манастир "Свети Теодор Стратилат" край с.Балша

Малко инфо за манастира:
На около 2 км североизточно от софийското село Балша се намира манастирът "Св. Теодор Стратилат". Селото е разположено на няколко километра от околовръстното шосе на София и до него се стига през село Доброславци.



До манастира се достига по черен път, който се отклонява на север от пътя Доброславци – Балша. Самият манастир се вижда ясно от асфалтовия път.



В началото на годината направих един опит за зимни снимки на манастира, но комбинацията от дълбоки преспи, нечовешки вятър и започналият снеговалеж по средата на пътя ме накараха да се върна.




Няколко седмици след това с Гери решихме да се разходим отново в райoна.За съжаление снегът вече се беше стопил и единственият спомен от него беше кал до средата на обувките.Преходът до самия манастир е много лек, приятен и кратък, има-няма 30 минути.Денивелацията спрямо селото е минимална и дори не се усеща.А в случай, че бягаш от вълци, което ми се случи една зима когато бях дете(така и не разбрахме дали ни гонеха, никой не посмя да се обърне назад преди да влезнем в селото), връщането трае 3-4 минути с паданията и ставанията.По принцип вълци в такава близост до селото рядко се срещат, но тогава хората които обитаваха магерницата на манастира, цял ден пекоха агнета и явно миризмата ги беше привлякла.



 Направих доста снимки на манастира от всички страни, но само от тази позиция в кадър не влизат бетонни огради, сгради ,пиянски навеси и маси с пейки, появили се след "реставрацията", които лично според мен убиват духа на мястото.Но не се учудвам, ние българите сме специалисти в съсипването на културно наследство и забележителности.











А това е въпросната магерница на манастира в която преди години ни нагостиха с крехко агнешко.Сега тя е заменена от огромна къща с трапезария, камина и прочие, абе модерна работа...


 На тръгване от манастира бяхме съпроводени от стадо овце и техният овчар.Оказа се, че стадото е собственост на манастира, а също така имат и кози, и крави.В един момент се стопирах между овчарят , кучета и стадото и докато се чудех кое точно да снимам, зад мен се появи нещо неочаквано, което овчарят викаше под името Гошко...Ха прасе.Знам че прасетата се пасат, но обикновенно са вързани, а не в стадо с овце, което ме изненада в случая.Ето на това аз викам щастливи прасета, като изключим пияният ,псуващ и удраящ всичко наред с гегата си овчар.




 Общо взето това е равносметката от деня  малко снимки, никакъв сняг, но много приятна разходка след дългия застой в последно време.

Няма коментари:

Публикуване на коментар