петък, 21 декември 2012 г.

Гара Бов - с.Бов (пътека "Под камико")


Обикновено идването в този район, така близко до София е с ясна цел-еднодневна разходка.В случая беше за закриване на есенния сезон.Мислехме да се движим по поречието на река Трескавец и да посетим така наречената Вазова къща,която впоследствие разбрах,че съвсем не е на Вазов и никога не е била.Но както и да е, ние до нея не стигнахме поради наличието на новата маркирана пътека "Под камико".Думите 80 метров водопад, произнесени от мен прочитайки един от рекламните флаери, с който се сдобихме на гарата ни накараха да направим ляв завой и да забравим за къщата.Този ляв завой дава и началото на тази пътека, която се явява чудесен 10 километров, кръгов маршрут гара Бов-село Бов-гара Бов.Пътеката е много приятна и изключително лека за ходене.



Честно казано си мислех, че днес няма и да извадя фотоапарат.Бях решил да търся залез край Лакатнишките скали, но още от самото начало покрай пътеката започнаха да се появяват различни видове гъби.



Естествено този момент няма как да се пропусне и набързо пръснах сергията наоколо.Когато залегнах и започнах да снимам се сетих за предпоследния път когато снимах гъби.Беше на язовир Широка поляна, бях легнал по корем, а до главата ми имаше лайно.Какво да се прави, винаги търсим най-добрата гледна точка :)



След кратко изкачване пътеката стига до висока панорамна част, от която се открива гледка към Искърското дефиле и околните села.



















 Оттук следва още малко изкачване и след това ходенето става песен.Пътеката продължава покрай изоставена стара къща с овчарник и останки от стара църква.Църква ние не видяхме, но пише че има, а и местните така казаха.




Гъбите не преставаха да изненадват с разнообразието си.Като повечето от тях изглеждаха изключително отровни.



Не след дълго(не мога да кажа точно колко време, защото с тези гъби спирах на всеки пет крачки, а гонихме и едни овце и кози да снимаме :) се стига и до село Бов и водопада.Пътеката минава непосредствено през реката и над самия водопад.Предполагам, че напролет ще е изключително красиво, но сега нещата бяха толкова зле откъм вода и растителност, че не извадих и апарата дори.




Минавайки през селото се заговорихме с един възрастен човек, който ни предпази от продължаване в грешна посока.Досега винаги когато съм имал нужда от насока, винаги се е появявал някой, който да ме упъти или ако не е човек ще е някакъв знак.Надявам се и за в бъдеще да имам този късмет.Пътеката която ни изведе от селото минава под самия водопад и спуска през красиви поляни, разположени по склоновете над реката.Тук попаднахме и на първите ядливи гъби за деня.Не съм гъбар, но сърнелките уж ги познавам.За отрицателно време напълнихме една торба и продължихме надолу по реката.Тази част от пътеката ми хареса най-много.Надолу по течението е пълно с бързеи и страхотни водни каскади, които в малко по-добро време на годината ще изглеждат прекрасно.




След като стигнахме гара Бов се заех да изнамеря някой местен гъбар.То уж ги познавам, ма за по-сигурно рекох да питам.Първият дядо на който попаднах не знаел,не бил брал никога, ма на такива му мязали.Това не ме устройваше като отговор.Вторият и той не бил много сигурен,но явно му беше скучно на човека, та се въползва от проверката на гъби и ме подхвана за слушател, а аз от учтивост се наложи да му отделя 15-тина минути.Хм и този не беше надежден.Нищо, появи се трети, с козички.Викам си тоя е!Той пък даже и не пожела да ги погледне.Реших че нямам никакъв късмет, когато изведнъж се появиха група ловджии стрелящи на посоки и видно пияни.А козаря ме напъти към тях.''Иди, иди те са гъбари'', ми вика.Под звука на гърмящи пушки се отправих по пътеката към тях.Като стигнах, след като чух разговор помежду им разбрах, че стреляли с халосни.Поне на връщане ще съм по-спокоен.Уверявайки ме че са сърнели единият от тях ми вика "абе яж ги спокойно".Абе щях да ги ям спокойно, ама ако това ми го беше казал човек без бутилка вино в ръка и без кръгло очертание от гърловината на шише в червен цвят около устата.




И така, освен че беше ясно, че гъби няма да ям, беше ясно, че и залез няма да има.Отложихме Лакатнишниките скали за друг път и поехме по пътя за София.

Няма коментари:

Публикуване на коментар