петък, 7 декември 2012 г.

с.Борово и параклисът "Възкресение Господне"


Параклисът край село Борово беше нещо като резервен вариант, до който за съжаление прибегнах.Не че мястото е лошо, напротив, страхотно е , но не е точно мой тип.Имах намерения след Смолян да се отправим към Кърджалийско и околностите, но се очертаваше следващите дни да са абсолютно безоблачни и ясни, а есенните цветове не се бяха настанили трайно в този район.Просто не си заслужаваше да трупам километраж, при положение, че едва ли щях да имам късмет с някой добър фотографски момент.



Залеза не предложи нищо, както и очаквах.Направих няколко опита с кадри в контра срещу слънцето, но тъй като ми беше за сефте не се справих особено добре.







Луната беше единственото нещо, което остана срещу мен след като слънцето се скри зад хълмовете.





В другия край пък се появиха няколко облачета.Видяха ми се като спасението на деня и ме накараха да се изнеса на бегом до параклисчето.






За съжаление имах на разположение само две три минутки и светлината изчезна, а облаците не успяха да се настанят изцяло в кадър.





Ясното време пък от друга страна означава хубава и звездна нощ.Оставаше само да я изчакам.




След като докачах и луната да залезе отидох при параклиса, където пък трябваше да чакам Мления път да се позиционира над манастира.Скука а? :) Все си чакам нещо.Залез, луна, звезди, облаци, мъгли, есенни цветове...Все неща, които нито знаеш дали ще дойдат,нито кога, нито от къде.Все пак си уплътних времето с някоя друга снимка на селото, което се вижда изцяло от площадката пред манастира.




Не разполагам с ултра широки обективи и за горната снимка се наложи да прибегна до снимането на три кадъра, които след това да сглобя в панорама.Смятам, че горе долу се получи задоволителен резултат, като изключим шума, с който трябваше да се боря.Оказва се, че всички тези ревюта на фото техника, в  които се изтъкват невероятно безшумните нови тела при високо ISO са пълна измислица.Да, може и да са верни, но при много фактори.Да речем, че не снимате в Jpeg, което пък от друга страна означава, че автоматичното чистене на шум в тялото не е така ефективно и снимате на малко по-дълга екпонация, то нещата отиват в друга посока. 

Преди да си легна направих и една двучасова серия в опит да хвана звездни следи, но крайния резултат не ми хареса.




Изгрева както се очакваше бе по-скучен и от залеза, като изключим, че снимачния процес го извършвах под звуците на виеща мечка, намираща се някъде в долината под мен.





Тази сутрин яко се намръзнах.Както обикновено станах още по тъмно, а единственото нещо, което ми оставаше да чакам като светлина, се очакваше когато слънцето се издигне доста над хоризонта.



Общо взето така се развиха нещата в Родопите.Нищо есенно, но пък от друга страна случих на перфектните условия и светлина, които ми донесоха едни от най-добрите и любими мои снимки.


Няма коментари:

Публикуване на коментар