Напоследък остана голяма времева дупка между публикациите, но така се получи, че от едно ходене до язовир Белмекен и една разходка из Витоша, не успях да изкарам нито един кадър, който да ми хареса поне малко и да си заслужи публикацията.И така в търсене на нещо ново с Гери се отправихме към село Говедарци и ЦПШ Мальовица.Като казвам в ”търсене на нещо ново” имам предвид езеро.Да, колкото и да е странно, до сега не съм виждал планинско езеро, като изключим Боянско езеро на Витоша, което за мен не се брои.Първоначално планът за деня беше Страшното езеро, но предвид заглавието на публикацията сигурно се досещате, че нещо се е объркало, но затова по-късно.
Станахме доста рано, но явно се замотахме и някъде около 8 бяхме на паркинга на ЦПШ Мальовица.Много гаден паркинг, който струва 5 лева и така е направен, че да изглежда все едно нямаш друг избор освен да спреш на него.Избор има и то голям, ако се продължи малко по-нагоре по пътя.Така че не правете моята грешка освен ако не държите чичкото да се прави, че ви пази колата.
За по-малко от час вече бяхме на хижа Мальовица, където освен многото хора беше и това куче.Доста трудно беше да го снимам, защото постоянно някой го галеше и мачкаше.Голям сладур!
От хижата нагоре тръгнахме в компанията на две много приятни възрастни жени и от дума на дума затова кой на къде отива се разбра, че ние не отиваме натам накъде си мислим.Не бях разчел правилно картата и бяхме пропуснали отбивката за Страшното езеро.Бяхме вече на първата тераса след хижата и честно казано не ни се връщаше.Предложиха ни алтернативен маршрут през връх Ловница, но казаха, че за да минем от там трябва да сме много печени, а ние не им изглеждаме на такива.Така предначертахме друг план за деня – да се изкачи връх Мальовица, а тъй като щяхме да спим на палатка в района , Страшното езеро да остане за утре.
Десет минути по-късно вече не съжалявах за промяната в маршрута и бях нагазил в реката, а облаците ми помагаха с кадъра, като обгръщаха връх Орловец. |
След като се изкачи първата част се открива гледка в посока х.Мальовица (малката точка в най-ниската част) от където идваме, а на преден план е реката, от която направих предната снимка.От тук хижата изглежда измамно близо, но разстоянието си отнема малко над час и половина.
След още около 20-тина минути се стига и до най-голямото от Еленските езера, а именно Еленино езеро.На което аз оделих доста време, защото се оказа, че това ще е крайната точка от нашия маршрут.Получих много гадна болка в тазобедрената става и не посмях да продължа нагоре към върха.
Отново поглед към връх Орловец, най-фотогеничният през деня.
Едни пичове дори си поплуваха.Докато те излизаха от водата и казваха колко е топло извън нея ние обличахме поларите зъзнейки от студ.
Направих набързо и няколко кадъра за панорама и поехме обратно надолу към хижата.За късмет се разминахме с дъжда.Завяла колкото да ни накара да извадим дъждобраните, но не влязоха в употреба.
Хижа Мальовица и прилежащата и полянка край реката.Страхотно място за бивакуване. |
С бавно темпо и много болки в левия ми крак късният след обяд слязохме на ЦПШ Мальовица, където разпънахме палатката и последва една дълга и безсънна нощ, под звуците на двама бездарници с кухи китари, пеене и една циганска групичка с барабанче.Много ми е интересно, има ли в България място, на което може да нощуваш нормално, без да ти се налага да убиеш някой?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар