неделя, 28 октомври 2012 г.

Родопи - язовир Голям Беглик

Язовир Голям Беглик е място, което съзерцавам по българските фотографски сайтове от доста време насам и определено нямах търпение да го посетя.Високата надморска височина, вечно зелените борови гори и сутрешните ниски температури в комбинация с водните изпарения, придават една различна красота и загадъчност, която може да се изпита единствено тук.
 Честно казано досега постоянно си бях представял, че ще бъда тук късна пролет или лятно време.Но предвид развилите се обстоятелства, какво по хубаво от ранна есен в западни Родопи.Тъкмо щяхме да избегнем летните навалици, за които бях чел в блога на Иван Миладинов и от които не ми се ставаше част.

Някъде по обяд вече бяхме на язовира.Избрахме си първата отбивка покрай него, идвайки от Батак.Тук е моментът да отбележа, че пътя Батак-Доспат е почти изцяло ремонтиран и е цяло удоволствие да се пътува по него, за разлика от последния път когато го използвах и за преминаването му бе необходим луноход.Съвсем в началото след първите постройки имаше отбивка на ляво с табела "място за къмпинг", където и се настанихме.Противно на очакванията ми се оказа, че сме абсолютно сами край язовира.Но все пак беше вторник, а и времето съвсем не бе подходящо за къмпингуване.Имах много време до залеза и обходихме района и прилежащите му брегове.За пореден път се убедих в ниската култура и отношение към природата на българския турист.Целите брегове са осеяни с боклуци.Не разбирам хората, които зарязват боклука след себе си?Какво очакват да се случи с него?Освен редовните опаковки от храни, тук има и дрехи, обувки, посуда и какво ли още не...Доста жалка картинка, която убива духа на това прекрасно място.




Дойде време и за залеза, който така и не се случи.Облачността бе толкова гъста, че реално през целият ден не разбрах, къде е слънцето и в коя посока ще залезе.Направих няколко снимки ей така за спорта и не много доволен си седнах в колата и се отдадохме на пълен релакс, на по чаша от така доброто домашно вино, което си бяхме купили от Батак.




Изведнъж на хоризонта се появи странно осветяване.Не можеше да е от залеза, вече бе късно за каквато и да е остатъчна светлина.Зад върховете в далечината се вихреше буря придружена от светкавици.Грабнах раницата и статива, и се изнесох на бегом до водата.Нощта вече бе факт и направих няколко снимки с по-висока чувствителност, но качеството не ми допадаше.Пресметнах, че ако намаля чувствителността ще са ми необходими 16 минути за една снимка.Заредих апарата и го оставих да си снима.Бурята набираше сила и светкавиците зачестиха на всяка секунда.От страх да не се преекспонира небето изключих снимката малко преди 15-тата минута, на което се дължи и недоекспонирания  преден план.Нямах възможност за втори опит, бурята отмина, а секунди след като влезнах в колата се изсипа страхотен пороен дъжд.Тук осъзнах, че идеята да не разпъваме палатката и да нощуваме в колата бе прекрасна.




Утрото бе съвършено.Тишина и мъгла се стелеха навсякъде.Ставането сутрин по това време на годината тук не е проблем.Сутрешният студ ще те събуди преди алармата при всяко едно положение.Бях си харесал тази позиция още от вечерта.Знаех че слънцето трябва да се появи някъде там, но само едно по-светло петно над дърветата загатваше за него.




Изведнъж слънцето успя да пробие облаците и небето все едно се запали.След като направих горната снимка промених експозицията с една стъпка надолу и повторих снимката, но светлината вече бе изчезнала и всичко отново бе сиво като на първата снимка.Това се нарича да си в точното време на точното място.Реално светлината се задържа за 15 секунди, от които 8 бяха необходими за самата снимка.


 


Не се очертаваше скорошна поява на слънцето, така че се насочих към така интересните за мен кейчета.










Надявах се на по-големи и дълги кейчета, но се задоволих с наличното.




Въпреки, че беше доста студено, когато спрях да снимам останах край брега и просто стоях опиянен от спокойствието, което цареше наоколо.Може би стоях близо половин час, вторачен в движението на водата и облаците над нея.Това ми подейства ободряващо като чаша силно сутрешно кафе.






Малко по-късно облачността намаля и слънцето се показа.Нямаше силен вятър и изпаренията над водата се задържаха.Това ми даде възможност за още няколко интересни снимки.





След това вече бях взел каквото ми се полага оттук и бяхме готови да поемем към следващата спирка.А именно язовир Широка поляна...


2 коментара: