вторник, 2 октомври 2012 г.

Язовир Белмекен и връх Белмекен

Белмекен отдавна отлежава в списъка ми.Но не този с непосетени места, а другият с не особено добри кадри от дадено място.Реално и този път клони към списък номер 2 , но реших, че за сега приключвам с опитите оттам и ще публикувам.

Предистория:
Това се случи през официалните 4 почивни дни на месец септември.Плановете бяха: два дни в град Костенец при родителите на Гери и два дни на палатка някъде край язовира със снимане по залез и изгрев слънце и изкачване на два върха.Естествено всичко започна с приготвянето на багажа.Палатка, спални чували, дрехи, надуваемо легло, помпа, шалтета, карта...докато приготвям тези неща от другата стая се чува:

-да не забравиш туристическите обувки!
-няма, няма споко!

...Фотоапарати, обективи, статив, филтри, зарядни, батерии и пр.Всичко е готово!


В деня преди качването към язовира при бърз преглед на оборудването се оказва, че някой тъпанар е забравил туристическите обувки в София. :)




Естествено качване с преспиване директно отпадна като опция и честа се падна на неделния ден.При това положение взехме с нас Ани и Емо, приятели които не бяхме виждали отдавна.




Още с идването докато си търсехме място около язовира, видях че покрай пътя надничат едни любопитковци.




Нещо интересно, което в последствие разбрах за лалугерите (освен, че са много любопитни) е, че са изчезващ вид и се срещат предимно в България и на много малки популации в други държави.




Единствените обувки с които разполагах, бяха едни стари и с изтъркани подметки гуменки.Все пак с Емо решихме да качим връх Белмекен.


Изглед от връх Белмекен в посока връх Равни чал


 За изкачването избрахме стръмната страна откъм язовира.Принципно се гласях да се изкача по тъмно на върха и да снимам изгрева отгоре.Разстоянието от язовира до върха на пръв поглед изглежда не повече от час време, а според Емо половин.Реално с доста добро темпо го качихме за два часа и честно казано доста ще се замисля дали да го кача някога по-тъмно.Хлъзгавата изсъхнала трева, клекът и липсата на пътека са фактор, който не е за пренебрегване.




Гледките които се разкриват от върха също не са за пренебрегване.




А някъде там долу на второто полуостровче отляво надясно е мястото откъдето тръгнахме.




След като се наснимахме на върха и вятъра ни обрули прилично, поехме на приплъзване обратно надолу по склона.




След като слязохме от върха се помотах около язовира.Нивото на водата беше плашещо ниско.За сравнение с пролетта, когато нещата изглеждаха така:




На тръгване спряхме и на мястото откъдето се открива панорамна гледка към целия язовир и близките върхове.Тук всеки турист спира.Дали за да снима или просто да се полюбува на пейзажа.



Няма коментари:

Публикуване на коментар