четвъртък, 24 януари 2013 г.

Природен парк Витоша - изгрев от Голи връх

 Ако по някакъв начин предварително бях разбрал, при какви условия щях да снимам тази сутрин, то определено изобщо нямаше да помръдна от топлото легло.Но това е и един от най-очарователните моменти съпътстващ фотографията.Да отидеш на дадено място без да подозираш, какво ще ти предложи то.Можеш само да очакваш или да предполагаш, да се надяваш, но режисьорът на сцената е единствено природата.

 Тръгнах към Витоша още през нощта.Бях решил да се изкача на челник до връх Ушите през Голи връх и от там да снимам изгрева към Платото.Всичко изглеждаше перфектно.Докато не стигнах малко под Голи връх и опрях в една еднометрова навята преспа, след която стихваше вятъра.С преспата се справих, но след това започна интересното.С всяка следваща крачка започнах да затъвам до под кръста, докато бурен вятър ме блъскаше в лицето.Малко под върха вятъра стана ураганен и това ми реши проблемите със затъването, защото горния слой на снега бе замръзнал.С доста зор в полулегнало положение изваждах през малко отворените ципове на раницата апарата, филтрите и държача.Въпреки това раницата се напълни доволно със сняг, а от цялото това мотане апарата заприлича на снежна топка монтирана на статив.Отделно обектива изкара 3-4 снимки, след което замръзна.Реших да се върна обратно в ниското и да обмисля по-добре нещата.Не ми се рискуваше да си повредя техниката, макар че нещата отиваха натам.

 

Слязох в ниското на завет, почистих апарата и смених обектива.Още беше сравнително тъмно. Доста изнервен започнах да обикалям наоколо и да снимам.Залъгвах се, че стават страшни кадри и ще си намеря нещо готино за снимане.Но в същото това време виждах, че изгрева който се заформя ще бъде покъртителен, а аз щях да го пропусна между дърветата без да хвана нищичко от него.Премислих набързо нещата и реших да сложа на апарата най-евтиния ръчнофокусен обектив, който носех.Затворих раницата и със статив в едната ръка и апарата скрит зад гърба ми в другата, тръгнах отново нагоре.Този път поривите на вятъра бяха още по-силни, а това, че опитвах да тичам за да хвана светлината ме остави без въздух.За съжаление не успях да стигна на време и най-хубавата светлина я изпуснах докато катеря.




След като направих горната снимка, слънцето започна да се показва и да обагря в кърваво червено отвявания сняг от Резените.От мястото на което се намирах нямах добра видимост.


Отвятия от върховете сняг и гънещите се от силата на урагана дървета, дават най-ясна представа, за условията в които се намирах
С последни сили се изнесох още малко по-нагоре и се стоварих на земята.Стоях полулегнал, с едната ръка държах статива натиснат към земята, а с другата, която беше премръзнала, фокусирах и снимах.




Слънцето се показа и за пореден път промени пейзажа.Оттенъците на реещия се сняг над земята се меняха с всяка секунда, докато облаците не засенчиха светлината и всичко угасна.




След като си намерих раницата, която се разхождаше наоколо, бях готов да се връщам обратно.


Вятъра продължаваше да се втурва надолу, към мястото от което дойдох

На момента имах леки съмнения, че от снимките едва ли  ще излезе нещо.Нямаше как да ги прегледам, защото не исках да включвам апарата преди да поизсъхне.Бях напред с времето, защото не бях ходил до връх Ушите и реших да спасявам деня на Боянски водопад.










Идвал съм да снимам този водопад ... не знам, три или четири пъти, както и сега на снимките все им липсва нещо.Което ме амбицира и се надявам до края на годината да си разчистя сметките с него.



2 коментара:

  1. :))) аз пък тези дни изпуснах много красив залез в Етрополска стара планина. имах също ужасни условия. Но там освен бурния вятър имаше и мек/мокър сняг.

    ОтговорИзтриване
  2. За съжаление, обикновено нещата не се случват както на нас ни се иска.Но пък и това си има хубава страна понякога.

    ОтговорИзтриване